юридическа отговорност

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ВЪВЕДЕНИЕ В ПРАВОТО И ПРАВНИТЕ СИСТЕМИ НА ЕВРОПА

курсова работа

тема:

юридическа отговорност

ПРОВЕРИЛ:

ст.н.с. II ст. Валентин Георгиев

Изготвил:

Митко Владимиров Ангелов

Специалност Европеистика I курс

Фак. № 99424

София

май, 2008 година

Съдържание:

Уводни бележки. 2

Понятие и обща характеристика. 3

Юридическа отговорност и обществена отговорност. 4

Основания за юридическата отговорност. 5

Виновна и обективна отговорност. 8

Функции на юридическата отговорност. 8

Видове юридическа отговорност. 9

Използвана литература: 10

Уводни бележки

Теоретичните проблеми на юридическата отговорност са класическа тема за правната наука като цяло и за общата теория на правото в частност. Юридическата отговорност е най-важният аспект на държавната принуда в правото (другото нейно проявление са т.нар. мерки на защита – профилактични и превантивни мерки). Тя е една от специфичните прояви на общосоциалната отговорност, но проявява, характеризираща се със своеобразни белези, които я правят феномен в правото.

Понятие и обща характеристика

По своята природа юридическата отговорност намира израз в задължението на субекта на правото да претърпи определени мерки на държавно-принудително въздействие (санкции) за извършено от него правонарушение. Юридическата отговорност е своеобразна реакция на държавата, нейната „ответна мярка” за извършеното правонарушение. Обстоятелсвото, че правонарушителя трябва да претърпи съответните санкции – лишенията от личен, имуществен или организационен характер са за извършеното от него правонарушение е най-важната отличителна черта.

По дефиниция юридическата отговорност е специфична система от правоотношения, произтичащи обикновено от наличието на състав на правонарушение, със субекти от една страна, по принцип, субект на правото, овластен от позитивното право да определя и/или да налага мярка на юридическата отговорност(това най-често е специализиран държавен орган), и от друга – субект на правото, правонарушител, главното в съдържанието на която система от правоотношения е определянето и реализирането на съответната конкретна юридическа мярка за отговорност (конкретизирана юридическа санкция), с което се постига ограничаване или лишаване на правонарушителя от съответни дадени блага (субективни права) или пък му се възлагат юридически задължения.

Съвременното цивилизовано разбиране на юридическата отговорност излкючва по дифиниция т. нар. самопомощ в правото (тя може да се реализира в излкючително редки случаи). Формулата „око за око, зъб за зъб” отдавна е преодоляна. Тук става дума за много сериозно навлизане в имуществената, организационата, дори личностната сфера на субекта на правото, което често опира до изключително важни негови ценности (свободата, дори живота на човешкия индивид). И за да се гарантира, че юридическата отговорност действително ще се осъществи като феномен на правото, че тя няма да надхвърли своята основна задача – промяна в ценностната скала на правонарушителя и да се изроди в излишна жестокост, само компетентен държавен орган със съответните определени знания и опит, може да търси юридическа отговорност.

Юридическата отговорност по своето съдържание се изразява в прилагане на определени мерки на държавно-принудително въздействие – юридически санкции.те са своеобразна мярка за извършено виновно поведение.

Едната страна на охранителното правоотношение, в рамките на което се осъществява юридическата отговорност, е винаги компетентен държавен орган, който може да търси юридическа отговорност, да я възложи. Тя (юридическата отговорност) възниква върху основата на действащото право и се осъществява в рамките на действащата правна сиситема, подчинява се на общите принципи на правната сиситема. Юридическата отговорност е единна и всеобща за цялата страна по своите основания, предели и условия за осъществяване. Тя се развива в рамките на охранителни правоотношения, което означава, че действа посредством механизма на юридическите права и задължения. Осъществява се в рамките на развити процесуални форми.

Юридическа отговорност и обществена отговорност.

Юридическата отговорност като вид обществена отговорност.

Отговорността е неизбежна съставка на обществото. Отговорността е част от съдържанието на обществото. Отговорността не е атрибут на човешкото общество, не е признак или свойство на обществото. Вечния проблем "престъпление и наказание". Отговорност въобще и социална отговорност.

Социалната отговорност са неблагоприятните последици, изразяващи се в отнемане или ограничаване или възлагане на социални права или задължения, извършено от оторизиран за това от социалните норми социален субект спрямо друг социален субект, нарушил социални норми.

Обществената (социалната) отговорност има признаци (белези, характерни черти). Произтича от наличието на нарушение на социалните норми. Тя е специфична система от обществени отношения, възникващи във връзка с налагането на обществена санкция спрямо нарушителя на обществена норма. Обществената отговорност има поне два субекта, като един от субектите й е винаги е социален субект, нарушител на съответните социални норми, а другия неин задължителен субект е социален субект, овластен от социалните норми да определя и конкретната мярка на социална отговорност (т. е. конкретната социална санкция). Особеност на съдържанието й е това, че се реализира определена мярка на отговорност (налага се конкретна социална санкция), определена от социалните норми. Това съдържание има характер на обществена последица, то е форма на обществена принуда. Обект на социалната отговорност са определени социални права и задължения на социалните субекти, нарушители на социалните норми, свързани с определени материални и нематериални блага. Тя се осъществява по ред, определен от социалните норми, и в случаите, определени от социалните норми.

В крайна сметка обществената (социалната) отговорност може да се определи като специфична система от обществени отношения между социален субект, овластен от социалните норми да определя и налага мяра на обществена отговорност, и социален субект, нарушител на социалната норма, главното в съдържанието на които е реализацията на определена мярка на обществена отговорност (социална санкция, изразяваща се в ограничаване или в отнемане на социални права) във връзка с извършването на нарушение на социална норма.

Основания за юридическата отговорност

Без правонарушение няма юридическа отговорност. Този постулат на съвременното цивилизовано правно мислене в най голяма степен характеризира дълбоката същност на юридическата отговорност и нейната социална и правна природа. Най-важно основание на юридическата отговорност е правонарушението – виновно извършено социално вредно деяние на деликтоспособно лице. Основна характеристика на правонарушението е, че то е виновно извършено деяние. На свой ред вината представлява субективното отношение на дееца към извършеното от него деяние и настъпилите от това деяние социални вредни последици.

Субект на такова подение може да бъде само деликтоспособно лице. Основните форми на вината може да се очертаят като умисъл и напредпазливост. Умисълът бива два вида пряк и евентуален. За да е налице пряк умисъл е необходимо лицето да съзнава характера на своето поведение и да разбира настъпилите от него правни последици. Това се определя като интелектуален план. Като волеви план се определя желанието от настъпване на тези правни последици от лицето.

При евентуалния умисъл деецът трябва да съзнава характера на своето поведение и настъпилите от него правни последици. Различията във волеви план са – деецът не цели настъпването на тези правни последици, но се съгласява евентуално с тяхното настъпване, приема ги. Непредпазливостта също бива два основни вида небрежност и самонадеяност.

При небрежността е необходимо в интелектуален план – деецът не съзнава характера на своето поведение, неразбира и правните последици, които ще настъпят от него. Във волеви план деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тези правни последици.

При самонадеяността и в интелектуален план – деецът съзнава много добре какво върши, както и характера на правните последици, които ще настъпят след неговото деяние.

Във волеви план той субективно необосновано се надява, че има достатъчно възможности да предотврати настъпването на тези неблагоприятни правни последици.

Трябва да се облежи, че взависимост от дълбоките различия и специфики на юридическия режим в различните проявления на правната материя се открояват два основни принципа във връзка с реалното осъществяване на идеята за вината. В наказателната материя основен принцип е така наречената презумция за невинност – предположение, съгласно което деецът се предполага да е невинен, докато не бъде доказано обратното. Тук на преден план излиза хуманитарната природа на правото, неговото дълбоко социално пристрастие към слабата страна. В наказателната материя мерките, които трябва да претърпи правонарушителят навлизат дълбоко в неговата имущесвена, лична и организационна сфера. Тук именно те могат да засегнат такива изключително важни негови ценности, каквито са свободата и живота. Точно за това е необходима изключителна важна гаранция, че това винаги ще бъде направено само върху основата на правото, само в границите на правото без излишно да се засягат достойнството и другите важни ценности на личността. В практически план значението на презумпцията за невинностсе изразява в преди всичко в това, че право наръшителя се освобождава от задължението да доказва своята невинност. Неговата виновност следва да се докаже от съответните компетентни държавни органи, разполагащи с необходимита средства и възможности.

В гражданската натерия действа точно обратната презупмция – презумпцията за виновност, което означава, че право нарушителят се предполага за виновен до доказване на противното. Това е така, тъй като в гражданската материя основната същност на правото като мяра на социалната справедливост се проявява в преди всичко в това, че то трябва да обезпечи интересите на потърпевшия. Затова би било несправедливо този, който е претърпял вредите да носи задължението и да доказва вината на правонарушителя. Тежестта на доказване се разпределя и за двете страни. Потърпевшия следва да доказва обективната страна на правонарушението, т.е. деянието и настъпилите от него материални (морални) вреди. Правонарущителя следва да доказва своята невинност, т.е. че неговото поведение не е причина за настъпването на тези вреди или пък факти, които доказват, че то не е могло да предотврати настъпването на тези вреди.

Това обстоятелство, а също така и презумираната в гражданското право добросъвестност определена най-вече като грижа на добър стопанин обяснява защо тук типичната форма на вината е небрежността.

Но извършването на правонарушението като основно фактическо основание на юридическата отговорност не е достатъчно. Това е така, тъй като правонарушението като такова се явява непосредствено правно основание, правообразуващ само за възникването на съответното охранително правоотнощение, в рамките на което по принцип се осъществява юридическата отговорност. Всъщост юридическата отговорност в същинския смисул на думата (разбирана най-вече като съотвтни санкции, които следва да претърпи правонарушителя) настъпва едва след известно вътрешно развитие на охранителното правоотношение – тогава, когато компетентният държавен орган издаде съответния прилагащ юридически акт (съдебна присъда, съдебно решение и т.н.).

Всичко това означава, че основанията за юридическата отговорност се свеждат до сложен фактически състав, който включва многообразни фактически обстоятелсва (правонарущение, деликтоспособност (вменяемост), личността на правонарушителя, характер и значение на регулираните фактически обществени отношения, наличието или липсата на допълнителни обстоятелства – смекчаващи или отежняващи вината обстоятелства и др.). Сред тях основните звена на този сложен фактически състав, който води до юридическа отговорност са: състав на правонарушението и правоприлагащ акт на съответен компетентен държавен орган.

Тук правоприлагащият акт представлява по своята същност решението на компетентния държавен орган, обективирано и закрепено по съответния ред в определен юридически акт, с което се възлага юридическа отговорност (санкциите). Основното назначение на правоприлагащия акт е да внесе определеност на охранителното правоотношение: ясно и категорично да констатира съответното правонарушение, а също така и личността на правонарушителя, да определи точно и ясно мерките на отговорността, които трябва да претурпи правонарушителя. С праворпилагащия акт ясно и категорично е произнася компетентният държавен орган и дали има обстоятелства за освобождаване от юридическата отговорност (пълно или частично).

Виновна и обективна отговорност

В сложния и противоречив процес на правната еволюция съвременното цивилизовано правно мислене ясно и категорично свързва юридическата отговорност с идеятая за вината. Правонарушителят претърпява определени държавно-принудителни мерки, защото е виновен. И именно затова той следва по определен начин да бъде осъден от обществото и държавата.

Заедно с това в някои области на правото (преди всичко в гражданското право) се допуска изключение от преинципа за виновната отговорност в полза на една друга юридическа конструкция – отговорността без вина. Това е така поради специфичните функции на отговорността на гражданското право, където много често се съчетават по своеобразан начин наказателният и компенсационният момент. Затова по чисто практически съображения тук е невъзможно да се търси юридическа отговорност само, когато е налице вината. От там и обективната необходимост и от юридическата конструкция за отговорност без вина, и или т. нар. обективна отговорност (например отговорността на родителите за причинените вреди на техните малолетни деца).

Функции на юридическата отговорност

Функциите на юридическата отговорност са обусловени от нейната социална природа, от своеобразиата й като юридически фенонем и от социалното йзначение в механизма на правното регулиране. Най-важната функция на юридическата отговорност е нейната предупреждаващо-възпитателна функция. В крайна сметка тя има за цел главно така да преустрои ценностната скала на правонарушителя, че той в бъдеще да не извършва правонарушения. В това намира израз и т. нар. в литературата специалана превенция. Заедно с това, тъй като охранителното правоотношение се осъществява публично, всички останали правни субекти могат да си маправят извода какво би последвало, ако и те си позволят да извършат правонарушение (генерална превенция).

Освен това друга основна функция на юридическата отговорност е наказателната. Посредством нея юридическата отговорност се осъщестява като мяра за социална справдливост – спавдливо е, когато се извършва правонарушение т.е. виновно извършено деяние довеждащо до настъпването на социално вредни последици правонарушителя на свой ред да изтърпи съответната ответна реакциа на обшеството и държавата, чрез която той ще бъде наказан за своето деяние – да претърпи определени лишения от имушествен организационен или личностен план.

Наред с наказателната функция в редица случаи юридическата отговорност има и т.нар. правовъзтановителана функция. Тя е присъща главно на юридическата отговорност в сферата на гражданското право, което означава сферата на имуществените правоотношения. Тук задължението да се изтърпят съответните мерки на държавно принудително въздействие (санкциите) се изразяват не само във вид на пасивно поведение, т.е. не само претърпяване, но и във вид на положително активно поведение, на положителни действия (например възтановяване на претърпените щети при неизпълнение на определено юридическо задължение). Осъществяването на правовъзтановителната функция е свързано главно с осигуряване на материалния интерс на потърпевшия.

Видове юридическа отговорност

С оглед начина и реда, според който се осъществява привличането към юридическа отговорност, различаваме два вида.

Отговорност, която се осъществява ex officio с оглед привличането на компетентни държавни органи (съдебни или административни). Тя по принцип се осъществява при реализирането на по строги мерки на държавно-принудително въздействие.

Отговорност, при която правонарушителя се привлича от самия управомощен – преди всичко в гражданското, трудовото право. Често държавно-принудителният характер се реализира в „скрит вид”.

От гледна точка на спецификата на основанията (т.е. в зависимост от раличния характер на правонарушението), юридическата отговорност бива четири вида. Една от тях е гражданскоправна юридическа отговорност. Непосредствено основание тук е т.нар. деликт (нарушението в гражданското право). Следващият вид е административна юридическа отговорност. При нея непосредствено основание е административното правонарушение. Друг вид е дисциплинарната юридичвска отговорност – като резултат на дисциплинарното правонарушение. Последният вид, който е в резултат на извършено правонарушение с най-висока степен на обществена опастност (престъплението), е наказателната юридическа отговорност.

Всеки от тези видове юридическа отговорност се осъществява върху плоскостта на съответния правен отрасъл и с оглед на спецификата на юридическия режим в него.

Използвана литература:

1. проф. д-р Златарев Е. Основи на правото. С., 2003.
2. проф. Бойчев Г. Юридическа отговорност. С., 1994.
3. доц. д-р Милкова Д. Обща теория на правото. С., 2000.