The widow’s best friend

(аналитично есе[1])

I. Увод

Книгата е хубава,

ако авторът казва в нея само това,

което трябва, и така както трябва.

Аристотел

Литературата свързана с Европейския съюз (ЕС) категорично не е едно от най-интересните четива. Това се знае и не се оспорва от никой. Учредителни договори, право на Европейския съюз това е трудно препятствие за всеки студент от специалност Европеистика, но и не само за него. Да си припомним само примера с Лисабонския договор, на който не отдавна станахме свидетели. Една от причините ирландците да гласуват отрицателно беше, че никой не си бе направил труда да прочете Договорът за реформа. А причината за това бе, че текстът е 300 страници.

Книгата ‘Life of the European Mandarin’ на Дерк-Ян Епинк (бивш "мандарин" - високопоставен служител на Европейската комисия) определено прави изключение. Хумористичният стил на автора правят от сухата материя - как се прави политика в ЕС - забавно и увлекателно четиво.

II. Как се прави „европейска” политика?

В главата The Widow’s Best Friend авторът показва процеса на взимане на решение в Общността с конкретния пример – либерализирането на пощенските служби в страните-членки. Четейки тази глава аз намерих в нея неща, които вече знаех, неща за които подозирах, че са така и неща, за които не бях предполагал. Но основното, което се утвърди в мен беше, че европейската политика е политика на компромиси и „заобиколните” пътища.

Ще започна с нещата, които знаех за взимането на решения в Общността и които бяха онагледени с конкретния пример за пощенските служби. Европейската комисия дава инициатива за политика. Европейският парламент има до голята степен консултативна роля. (В последствие правомощията му са разширени – сега има функция на съзаконодател заедно с Съвета на министрите по повечето въпроси, свързани с ЕС.) Съветът на министрите решава или узаконява на основата на предложения, направени от Европейската комисия.

Продължавам с неща, които се знаят, като неписано правило – “If the French are against it, you’ll never succeed. Wise words, as always.” Като страна основателка Франция винаги е играела ключова роля в ЕС. А що се отнася до твърдението, че ако Франция е против, нещата няма как да продължат и да стигнат до успех, съществуват много доказателства, които дават право да се твърди, че това е неписано право. Нека посоча примера за „кризата на празния френски стол” и последвалия „Люксембургски компромис”. А ако някой смята, че 1965/1966 г. е твърде назад във времето и мисли, че нещата са се променили съществено да си припомни френския референдум през май 2005 г., с който французите отхвърлиха Евроконституцията. Едва ли сега заради ирландците ще се прави нов договор.

Но има неща, които не се знаят и няма как да се предполагат. Това са неща от „кухнята” на Комисията, които са описани с подробности и в хумористичен стил в тази глава от книгата. Авторът разкрива цялата схема от „backdoor politics”, “political manipulation”, “tea and cofee visits” и т.н. Интересно е и че бъдещи решения могат да се подготвят в бар – “La Motr Subite”.

Няма как да не направи впечатление и факта, че пресата се използва успешно като средство ( или по скоро оръжие) за манипулация и прокарване на желаната политическа линия. – “Financial Times (of course), Wall Street Journal and the Economist.”

III. Заключение. Life of a European Mandarin.

Думата мандарин идва от санскрит (mantrin) и означава съновник, съветник, министър. Използвана е в миналото за наименование на висш чиновник в Китай. Едва ли Европейската комисия изповядва принципите на източните култури. Предполагам по този начин авторът я иронизира заради задкулисните игри. Защото кои дърпа конците? Комисарите, Парламентът, министрите или по-скоро европейските мандарини?

---

[1] Аналитично есе върху главата The Widow’s Best Friend от книгата Life of a European Mandarin на Дерк-Ян Епинк.