Косово - геополитически анализ

Косово - геополитически анализ (лекция на проф. Ст. Карастоянов)

Важно е и въздействието на съседите на определена държава върху хода на процесите на преход и трансформация. Уточнението е нужно, защото сблъсъкът на разнопосочни геополитически въздействия върху един относително малък по териториален обхват регион, какъвто е Балканският полуостров, го лишава до голяма степен от възможността той самият да се превърне в значителен геополитически център. Голямата народностна и държавна раздробеност наред с редица географски и политически фактори има като пряк резултат общата политическа слабост на държавите от полуострова. Достигнатото за един продължителен период от време равновесие на силите между двата водещи геополитически центъра след Втората световна война запази териториалното статукво на полуострова, прикривайки балканските проблеми (етнически, религиозни, вътрешнодържавни и междудържавни) със завесата на едно гигантско, в световен мащаб противопоставяне.

Крахът на комунизма извади наяве скритите дотогава икономически и социални проблеми, както и натрупаните национални противоречия. В резултат се възроди един стар за Балканския полуостров проблем – национализмът. Той зае политическото пространство, опразнено от комунистическата идеология, и се възползва от трудностите на прехода и демократизацията на обществения живот, за да се прояви открито. Особено се изостриха националните и национално-териториалните противоречия в бивша Югославия. През 1999 г. съхранилият се като остров в Югоизточна Европа сърбокомунизъм водеше вече четвърта война – този път в Косово. Отново за кой ли път разместването на геополитическите пластове доведе до истинска катастрофа на Балканите. Тогава си задавахме въпроси като:

• какви са исторически корени на сръбско-албанския конфликт

• имат ли основание сръбските претенции за географското пространство от Триест до Черно море

• реални ли са предпоставките за възраждане на идеята за Велика Албания

• каква е ролята на Великите сили за създаване на гордиевия възел Косово

• каква трябва да бъде политическата позиция на България и защитава ли тя националните ни интереси.

Сега, през пролетта на 2006 г., основният въпрос е как да бъде решен политическият статут на Косово от главните многонационални институции.

Косово е разположено северно от Шар планина и западно от Моравската долина до границата с Албания. Тя има площ от 10,9 хил. кв. км, което прави 1/8 от площта на Сърбия. До 1969 г. се е наричала автономна покрайнина Косово и Метохия, а след това (до 1989 г.) – автономна покрайнина Косово. Двете исторически области представляват котловини, оградени от високи и средновисоки планини с преходноконтинентален климат. Западната част на покрайнината е заета от Метохия – просторна котловина, оградена на запад от планината Проклетия, а на юг от Шар планина. Нейната източна част чрез хълмистата област Дреница се свързва с Косово. Метохийската котловина е една от най-плодородните в бивша Югославия.

Косовската котловина се простира в меридионална посока на 84 км дължина, а най-широкото й място стига до 15 км. Средната надморска височина е 510–570 м (по-висока е от Метохия със 100–150 м). Котловината се отводнява от р. Ситница, приток на Ибар.

Практически историческите области са Голямо Косово, Косовско Поморавие и Метохия. Същинско (Голямо) Косово се състои от общините Лепосавич, Косовска Митровица, Подуево, Вучитрън, Прищина, Липлян, Урошевац, Качаник. Трябва да се направи уговорката, че територията на съвременно Косово е определена след 1945 г., което не кореспондира с историко-географските и политикогеографските особености на тези геопространства. Например с ранния османски санджак Шкодра (към него са части от сегашната Западна Метохия с Печ), санджака Вучитрън (с Прищина и Вучитрън) и санджака Призрен. В късния османски вилает Косово са включени територии от Санджак, Печ, Прищина, Призрен и значителна част от Македония (Скопие, Куманово, Велес, Щип). Прави впечатление фактът, че

Портата е прекарала границите така, че да няма доминиращ етнос

Определено трябва да се признае, че Косово има много силна географска идентичност. Освен това, когато се говори за Косово, не може да не се засегне Новопазарският санджак, долината на Горна Морава, планините на Северна Албания. При геополитическия анализ на такава териториална единица трябва задължително да се изоставят създадените изкуствено национални митове поради редица причини. На първо място това е едно от културните кръстопътища на Европа, което играе изключителна роля за съхраняването на албанския език, този район (за определен период) е сърцето на сръбското средновековно кралство, и не на последно място – там се заражда модерното албанско национално движение.

По безспорен начин е доказано, че най-древните жители на Балканския полуостров са траките и илирите. Границата между тях приблизително минава по долината на Морава и на юг по източната част на Косово. Самото Косово е част от племенната територия на дарданите, които принадлежат към илирийската група.

Албаните са древно илирийско племе,

което населява територията на съвременна Албания, Черна гора, части от Босна и Херцеговина, Косово, както и от сегашна Сърбия. Албанците не са успели да създадат своя държава и попадат под владичеството на Рим, Византия, България, Сърбия и Турция. През Средновековието в албанските етнически територии се налагат две политическо-културни тенденции, свързани с Рим и Византия – католическия и православния свят. В тази сложна ситуация се развива албанският национален елемент. През VI и VII в. в отделни райони на територията, населявана от албанците, се заселват славяни и прабългари.

По време на славянското нахлуване една част от албанското население се премества в планинските и полупланинските райони. От т.нар. сърбо-хърватска славянска група най-многобройни са сърбите, които се заселват между горните течения на реките Лим, Ибър и Дрина. Изолирани в своите мъчнодостъпни планини, сръбските племена закъсняват с образуването на държава до края на ХІІ в. Периодът 850–1170 г. минава в укрепване на сръбските племена под върховенството на Византия, която след покръстването на българите покръства и славянските племена в Рашка (Сърбия) и Зета (Черна гора) и Източна Босна. На запад от тази линия славяните приемат християнството от Рим. За начало на сръбска държава може да се говори едва от времето на Стефан Неман (1169–1196).

Важно е да се види какъв е бил териториалният обхват на средновековната сръбска държава. Някои сръбски историци считат, че сърбите са населявали земите между Лим и Ибър. Други смятат, че сръбската държава е образувана в горните склонове на Югоизточна Босна и Северозападна Херцеговина. Според тях сръбското проникване в Моравската долина започнало едва през ХІІ в. Тогава сърбите започнали да се спускат от своите динарски склонове в долината на Косово. Историческото ядро на ранната сръбска държава обхваща сегашния Ибаро-Капаоникски край и Старовлашката–Рашка височина с обща територия около 11–12 хил. кв. км. Първата официална столица на тази държава е Рас (Раш, на 7 км от съвременния град Нови Пазар). По името на този град и първата сръбска държава е наречена Рашка. Косово е завоювано през 1216 г., а през 1219 г. в западнокосовския град Печ се настанява центърът на автокефалната сръбска църква. В Косово се заселва сръбско население.

Средновековната сръбска държава достига своя най-голям разцвет при Стефан Душан (1331–1355). Столицата на държавата е първоначално в Призрен, а впоследствие в Скопие. Тази държава съществува обаче само 24 години.

След смъртта на Стефан Душан сръбската държава се разпада на отделни самостоятелни владения

След битката при Косово поле през 1389 г. Сърбия се превръща във васално княжество с малка територия около Белград и Смедерево. То попада под турска власт през 1459 г. Историческите области Косово и Метохия претърпяват значителни промени в етническия си състав – сърбите намаляват за сметка на бързо увеличаващато се албанско население. Вследствие турско-австрийските войни през ХVІІ в. друга част от сръбското население на Косово и Метохия се преселва във Войводина. Обособяването на независимо сръбско княжество през 1829 г. предизвиква ново преселване на сърби от Косово и Метохия, сега вече в Шумадия.

Още през 40-те години на по-миналия век Сърбия пристъпва към формиране на своя национална политика, в основата на която заляга великодържавната идея – насочена към създаването на голяма и силна сръбска държава. Държава, която да има териториалния обхват на Душановата Сърбия. Нещо повече, според „Начертанията“ на изтъкнатия сръбски държавник Илия Гарашанин около Сърбия трябва да се обединят всички южнославянски народи. Поставя се началото на пансърбизма.

Албанците успяват да създадат държава едва през ХІV в. Албанският феодал Скендербег упорито отстоява албанската независимост. Едва след неговата смърт (1468) турците успяват частично да завоюват албанските територии. Ислямизира се и част от албанското население във високопланинските райони, но албанците практически съхранили своята независимост. Панислямизмът не хваща дълбоки корени. По време на руско-турската война от 1877–1878 г. се заражда движение за национално освобождение на Албания. През 1878 г. в Призрен се създава лига, която си поставя за цел да защити националните права на албанците от аспирациите на съседните им Сърбия и Черна гора. Косово става люлка на албанското национално възраждане.

Полагат се основите на идеята за „Велика Албания“

Най-активни във въоръжената борба срещу Турция са албанците от Косовския вилает. Косово е освободено през 1912 г. по време на Балканската война, когато въстаналите албански сили побеждават превъзхождащата ги турска армия. Според Букурещкия мирен договор Косово и Метохия влизат в състава на Сърбия. Настъпва истински терор над албанското население в Косово. Немалко са избити, други бягат към новосъздадената държава Албания. В периода между двете войни тотално се нарушават човешките права на албанското население. Социална и културна изостаналост – това е картината на албанското население в Косово. По време на Втората световна война Албания заедно с Косово и Западна Македония е превърната в италиански протекторат, наречен Велика Албания.

В годините след Втората световна война комунистическият режим в Югославия принуждава значителна част от населението на Косово и Метохия да се изсели. Независимо от това етнографският състав в Косово и Метохия се характеризира със значително превъзходство на албанския етнически елемент (над 90% от 2 млн. население). Става абсурдно да се говори за албанско малцинство. Този факт принуждава югославското ръководство с Конституцията от 1974 г. да даде известна автономия на областта. Автономия – отнета 15 години по-късно.

Този ход на Слободан Милошевич е в основата на гордиевия възел Косово. Ответната реакция не закъснява – през 1991 г. в Косово се провежда референдум, който обявява Република Косово. Изборите от 1992 г. създадоха паралелни албански институции в Косово. Албанската пасивна съпротива, под силното влияние на репресивните мерки на сръбските власти, постепенно прераства във въоръжена. През 1996 г. се създава Армията за освобождение на Косово (АОК). През есента на 1998 г. Милошевич дава тайна директива, съдържаща два момента – пълен разгром на АОК и цялостно прочистване на албанците от областта. Операцията получава кодовото название „Подкова“. От средата на януари 1999 г. акцията е в пълен ход. Срещу косовските албанци е хвърлена 50-хилядна армия. До май 1999 г. от Косово и Метохия са прокудени повече от 800 хил. албанци. Проблемът в Косово се интернационализира. Реагират правителствата на повечето западноевропейски страни. Намесата на САЩ и после на НАТО предотврати осъществяването на етническото прочистване на Косово и Метохия. Сръбският народ обаче заплати жестока цена за престъпната политика на правителството на Милошевич.

Намесата на САЩ и НАТО въведе ред, но не реши проблема за статута

Не можеше да се реши и един от най-острите проблеми в Косово – организираната престъпност. Тя остава най-стабилният канал за финансиране на политическите партии в провинцията. Бивши бойци от разформированата АОК активно се включват в престъпните групировки. Основните направления на организираната престъпност са контрабандата на горива и цигари и трафик на проститутки. Особено тежък е проблемът с трафика на наркотици. Според непотвърдени данни става дума за оборот в рамките на 2 млрд. долара.

В проблема с Косово, както и във всички проблеми на Балканите, се преплитат национална митология, самоопределение, човешки права и териториално статукво

Това са основните линии, по които вървят претенциите на страните. Те са взаимно противоречиви, често взаимно изключващи се (например националната митология обикновено върви наред с погазването на човешките права, а териториалното статукво обикновено е в пълен разрез с представата за самоопределение). Затова компромисът между тях е неизбежен, но е възможен в полза на едно и за сметка на друго.

Решението на проблема в рамките на съществуващите държавни граници бе компромис със самоопределението и отчасти с човешките права в името на териториалното статукво. Следователно хипотетичното компромисно решение трябва хем да уважи митологията, хем да позволи самоопределяне чрез отделяне. Оттук и идеята Косово цивилизовано да бъде поделено. Новата международна комисия за Балканите, създадена през 2004 г., в резултат на сериозно проучване на тенденциите и нагласите в балканистките процеси формулира стратегия за присъединяване на страните от региона към Европейския съюз. Комисията направи препоръки, според които преходът към независимост на Косово трябва да протече в четири фази. В първата фаза отправна точка трябва да бъде статуквото, което е дефинирано в Резолюция 1244. Във втората следва „независимост без пълен суверенитет“, в която се предвиждат специални правомощия на международната общност в областта на човешките права и защитата на малцинствата. Третата фаза е свързана с т.нар. направляван суверенитет, докато Косово води преговори с ЕС, и накрая четвърта фаза на „споделен сувернитет“ в рамките на ЕС.

През февруари 2006 г. в двореца Даун Кински във Виена завърши първият етап от официалните преговори между сърбите и косовските албанци за статута на Косово. Дипломатите от Контактната група за Косово, в която влизат САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия и Русия, вече са се споразумели за някои основни моменти. Според тях провинцията не може да се върне към предишния си статут под директно сръбско управление, нито да бъде разделена по етническия принцип. Освен това няма да се допуска Косово да бъде присъединено към друга държава от района.

България като непосредствен съсед на Сърбия и Черна гора задължително трябва да формира национална позиция по въпроса – какъв статут на Косово ще отговаря на интересите ни от гледна точка на идеята за регионална сигурност и стабилност на Балканите. Наложително е да се каже също така, че сигурността и развитието на Западните Балкани ще бъдат реални само когато всички висящи въпроси за статут намерят решение. Появата на нови легитимни държави – счита големият американски политолог Януш Бугайски – отворени към международните институции, е по-реалистично решение за Югоизточна Европа, отколкото поддържането на нестабилни федерации и зависими единици. Това е формула, зад която трябва да застанат правителствата на балканските страни, подкрепени от общественото мнение и от добрата воля на Европейския съюз – гарант за осъществяване на целия този процес.

17.02.2008г. Косово обяви своята независимост

20.03.2008г. България призна независимостта на Косово