ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА, ЕДИН СВЯТ: ОБЩОТО И РАЗЛИЧНОТО В КУЛТУРАТА, КОЕТО НИ СЪБИРА.

За да се преоткрие „общото и различното”, което обединява Европа и от тази позиция да се изходи към перспективата за един обединен свят, то задължително не трябва да се попада в лабиринта на „историческото клише”, търсейки се нов изход от него.

Определено историята на Стария континент е уникална. Европейските държави не могат, а и не бива да „бягат” от нея. Тя е крайъгълният камък на това, което ни свързва. В това число трябва да се отбележи не само националната история на всяка една от държавите, но и Историята на идеята за европейско обединение, минала през различните епохи от Античността до наши дни. Коректно е да се спомене и Историята на европейската интеграция, но, за да се избяга от клишето, тя трябва да бъде само пример на това как една идея се превръща в реалност.

Затова моето есе няма да разглежда тоновете и томовете историческо наследство на Стария континент. Това е може би първото нещо, което се асоциира с европейската култура. Задачата на това есе е да се избяга от клишето, да се намери нетрадиционната гледна точка в контекста на Европейската година на междукултурния диалог, инициативата „Алианс на цивилизациите” и подпомагането на участието на България в започналия вече активен международен дебат за значението на интеркултурния диалог.

За да подскажа каква е моята идея за това, което е общото и различното в културата на съвременна Европа, това което ни събира, ще цитирам Виктор Юго.

На мирния конгрес от 1849г. в Париж той призовава за създаване на Съединени европейски щати. Призивът му е продиктуван по-скоро от осъзнатата нужда от адаптиране на европейските държави към новите международни реалности, отколкото от стремежа към тяхната унификация. В своята реч пред конгреса той заявява: „Ще дойде денят, когато ти Франция, ти Русия, ти Англия, и ти Германия, когато всички вие нации на континента, без да загубите характерните си качества или вашата индивидуална слава, ще бъдете силно свързани в един изключителен обект и вие ще създадете една европейска общност...” Той приканва държавите да отворят пазарите си като ново „бойно поле”.

Акцентирам върху новото „бойно поле”, в което ще бъдат обвързани страните. Това е пазарът.

Пазарът е една от базисните структури на модерното общество. Той създава нова социална реалност. Пазарът е структуро-пораждащ елемент. Той е двигателят на механизма, който обхваща всички сфери на човешкия живот. Пазарът е и целта, заради която и средсвото посредством, и начина, по който Европа се обединява. Пазарът е нов вид култура, но точно той е общото и различното, което ни свързва. Пазарът притежава своиствата да експанзира, да се еманципира и да се самоподдържа. Въпреки нестабилността си, основана на конкуренцията, пазарът е обединяваща сила за хората от различни нации, култури и религии. Той унифицира връзките между субектите, но не и самите тях. Разнообразието за пазара е източник, а правото здрава основа.

Сега светът отново трябва да се адаптира към променените международни реалности и на първо място процесът на глобализация. Г-н Сампайо Жоржи, бивш президент на Португалия, назначен на поста Върховен представител на Генералния секретар на ООН за “Алианса на цивилизациите” заявява, че основната цел на инициативата е отстояването на разбирането, че различните цивилизации могат да съжителстват мирно в глобализиращия се свят. Една от дефинициите на глобализацията е процес на всеобщо разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и културни особености на световно ниво. Процесът се възприема като премахване на границите и разстоянията и като фактор на развитие в световен мащаб. Но този процес остава със спорен ефект. Г-н Сампайо Жоржи отбелязва, че конкретен сблъсък в един регион може да окаже влиание върху други части на планетата и фалшиви културни и религиозни разделителни линии често биват подклаждани.

Пазарът и глобализацията са свързани помежду си. Влиянието на пазара не може да бъде премахнато. По-скоро въпросът е как да бъде контролирано и управлявано това влияние. А целта е ясна: мир, разбирателство, междукултурен диалог и обмен.

На проведената (13 ноември 2006 г.) в Истанбул среща на Групата на високо равнище беше представен доклад на Генералния секретар на ООН. Докладът посочва, че в основата на напрежението между Запада и ислямските общества стоят политически, а не религиозни различия.

Противоречията на политическото ниво на отношенията са факт. По дефиниция политическото ниво се занимава с различни обществени проблематики и се характеризира като динамично, променящо се и нестабилно. Но на религиозно, етническо и културно ниво ситуацията е коренно различна. Налице са константни величини. Европа научи своя урок по толерантност през XXв., научи и че една война винаги излиза по-скъпо.

В новите международни реалности определено рязко се включва и въпросът за тероризма. Той може да бъде характеризиран като основна пречка за нормалното функциониране на пазара. Въпреки че няма точно определена международна формулировка на термина, едва ли има човек на планетата, който да няма отношение по въпроса или поне да не се е „докоснал” до такова.

В това отношение България е добър пример за мирно съжителство на различни етнически групи. Страната успешно интегрира малцинствата в бизнеса, политиката, образованието. Както отбеляза министър Калфин при Министерската среща на Групата на приятелите на Алианса на цивилизациите (15 януари 2008 г.) в Мадрид, географското разположение на България представлява кръстопът между Запада и Изтока. Като страна членка на ЕС България играе ключова роля в диалога със съседните страни на съюза и максимално се ангажира в поддържането на стабилността на региона и неговото развитие.

Европа е намерила пътя за обединение. Той води началото си от икономическата платформа. Сега въпросът е максимално бързо да бъдат изключени всякакви цивилизационни обяснения за нарушен диалог между Запада и мюсюлманския свят. Не бива и минута повече да съществува „стена от неразбиране”. Това ще стане ако се приложи идентичен подход, съобразен максимално с новите реалности – субекти и процеси. Възприемане на универсални принципи, които ще ориентират световното икономическо развитие към единен икономически модел - пазарния, в рамките на който всеки регион или национална икономика ще налага своите конкурентни предимства над останалите, чрез процесите на икономическа транснационализация, интеграция и глобализация на националното производство и ресурсите.