Утопичен ли е „План за вечен мир”?

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

история на европейската идея

курсова работа

тема:

Утопичен ли е „План за вечен мир”?

ПРОВЕРИЛ:

Мирела Велева PhD, Associate Prof.

Софийски университет

Философски факултет

Катедра Европеистика

Изготвил:

Митко Владимиров Ангелов

Специалност Европеистика I курс

Фак. № : 99424

София

януари, 2008 година

„Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! - ето това е девизът на Просвещението.”

Това е част от отговора на въпроса „ Що е Просвещение? ” от Имануел Кант.

Просвещението е векът на разума. Векът, когато разума се освобождава от религията. Един от основните белези на Просвещението е свързаността с науката. Поради тази причина XVIII в. е наречен "Векът на философията". В този период се формират много науки: политическа икономия, статистика, социология, емпиристка психология и много други. Впрочем, философията в Просвещението значела социология, право и политология, а не философия в днешния смисъл на думата.

През XVIII в. Западна Европа отново се обединява в единна духовна общост – Respublica Literaria (Respublique des letters), основана на своята култура. Във векът на Просвещението идеята за обединена Европа става част от интелектулния стремеж на Монтескьо, Волтер, абат Сен Пиер и неговите критици: Жак-Жак Русо и Имануел Кант, които се стремят да създадат по-съвършен обществен ред и да намерят формулата за постигане на мир на Стария континент.

Създаденият от Сен Пиер проект („План за вечен мир”) е неизпълним в условията на своето време. Международната обстановка, както и заложените в самия него неприемливи предложения за европейските владетели, обричат стратегията му на неуспех. Доказва го историята, доказва го и фактът, че самите негови съвременници го определят като утопичен. Въпреки това, проектът носи в себе си духа на Просвещението и е ключов етап от развитието на идеята за европейско обединение.

XVIII в. е наситен с контрасти.

От една страна на лице е Respublique des letters - Културната република, която се характеризира като една неинституционализирана общост на елитите. Усещането за общост се засилва сред елита от убеждението, че европейците са по-висши и цивилизовани от хората от останалите континенти. Европа се асоциира с понятията „цивилизация” и „прогрес”. Културното обединение на Запада се осъществява и от „Европейското мислене” – обща европейска образувателна система, коята се прилага в известните университетите на Стария континент. Този формиран елит е под влиянието на френската придворна култура. Френският език се превръща в „европейски” език. Наблюдава се интензивно общуване между европейския дворцов елит и неговото съответно уеднаквяване.

А от друга страна, въпреки хуманните и космополитни просвещенски идеи, XVIII в. е период на продължителни международни конфликти в Западна Европа. Военните конфликти са изчистени от религиозна страст, поставени са в рамката на доктрината за баланс на силите. Това е т. нар. „ободрителен цинизъм” на войните през XVIII в. , които представляват малки локализирани битки между професионални армии, водени от образовани военноначалници.

Но каквито и да са те, това не ги прави приемливи за техните съвременници. Особено вземайки под внимание техният брой: Великата северна война (1700-1721); Войната за испанското наследство (1702-1713); Войната за полското наследство (1733-1735); Войната за австрийското наследство (1740-1748); Седемгодишната война (1756-1763); Война за баварското наследство (1778-1789).

Тези войни оказват влияние върху идеите на просветителите. Те са един от мотивите за написването на проекта на Сен Пиер (1658-1743).

Абат Кастел дьо Сен Пиер е роден в Нормандия. Получава обикновенно католическо образование. По-късно се установява в Париж, където е повлиян силно от идеите на Просвещението: просветителския ентусиазъм за придобиване на знания и от вярата в способността на човешкия разум. Сен Пиер продължава образуванието си и във Френската академия на науките, но е излкючен от нея заради критиките му към покойния Луи XIV. Той проявява изключителна обществена активност – основава „Клуб за свободни разисквания”, в който парижкият ителектуален елит разисква бъдещето на Европа и човечеството. Сен Пиер придобива и дипломатически опит. Той участва на конференцията в Утрехт (1713), където се подписва мирният договор между Англия и Испания (след Войната за испанското наследство ), като секретар на един от френските пълномощници.

Проектът на Сен Пиер носи името „План за вечен мир в Европа” (1738) (Projet pour rendre la paix perpetuelle en Europe). Съществува хипотеза, че авторът е заимствал термина „perpetuelle” именно от този мирен договор, споменат по-горе. Но като един от основните мотиви за създаването му е фактът, че тези мирни договори са само временни примирия. Друг мотив е популярността на „Grand Design” на Сюли през последното десетилетие.

Основна цел на проекта е постигането на т. нар. вечен мир „paix perpetuelle” в Европа, който е постижим единствено чрез обединението на европейските държави.

„План за вечен мир в Европа” претърпява пет редакции, последната датира от 1738 г. Има разлика между изброените страни-членки в различните редакции на плана. Като цяло той включва всички европейски държави. Дискусионни са Русия и Османската империя. Относно Русия се показва, че редът на изброяване на страните не е случаен. В последната редакция Русия е поставена на четвърто място, отчитайки безпорния успех на политиката на Петър Велики и нарасналата й роля в европейските международни отношения (Франция е винаги на първа позиция в различните редакциите). Под съмнение се поставя влючването на Османската империя. Изглежда, авторът няма категорично становище по този въпрос.

Планът за обединението се състои от пет основни предложения, които изграждат стратегията му.

Първото предложение гласи, че всичко, което се изисква, за да се предотврати войната, е да се докаже на европейските владетели, че мирът е по-полезен, отколкото конфликтът. Когато са убедени в това, те ще подпишат съставения от абата договор, чиито пет члена според него са достатъчни за формирането на един алианс (съюз).

Първи член съсдържа основният ангажимент за отхвърлянето на войната и поемането на ангажимента за „вечен съюз”.

Вторият член на договора се отнася до финансирането на съюза. Според Сен Пиер то трябва да бъде пропорционално разделено между страните членки в зависимост от техния национален доход.

Третияр член се отнася до разрешаването на спорове чрез посредничество и арбитраж. За тази цел се предвижда създаването на „Сенат на мира”. Той ще включва четири комитета – политика, финанси, дипломация и война. Утрехт е посочен за седалище. Сенаторите ще се сменят на ротационен принцип. Единодушен вот може да промени базовите членове на договора.

Четвъртият член се отнася до възможността за използване на военна сила. Тя (военната сила) трябва да бъде прилагана в две насоки: от една страна , за да се отстрани всяка заплаха за мира на съюза, а от друга – за да се изискват репарации от държава нарушител. Нито един владетел не може да държи на служба повече от 6 хил. войници. Главнокомадващият федералните сили не трябва да принадлежи на нито една от управляващите фамилии в Европа.

В петия член се приема отлагането на второстепенни въпроси, с цел съюзът да се сключи максимално бързо.

Сен Пиер предвижда самозадвижване на системата след нейното създаване по собствената си логика. Това е и второто му основно предложение. Той вярва, че е помислил и отбелязъл всички възможни проблеми и въпроси.

Останалите три „полезни” предложения се отнасят до особените отговорности на европейските владетели, за приобщаване към каузата. Сен Пиер се опитва да докаже, че подпомагането на схемата е в техен интерес. Като основни ползи той показва равенството, свободната търговия, съхраняването и увеличаването на националния доход, запазване на статуквото в Европа във вътрешен и външнополитически план.

Точно в тези ползи се крият и слабостите на плана. Международната обстановка е такава, че владетелите не са доволни от равенството т. е. давайки на всички държави само по един вот в Сената, проектът е в дисхармония с реалността. Големите държави не биха се съгласилис такова положение, те не биха се съгласили и със запазването на статуквото на европейските граници. През XVIII в. консервирането на политическите режими и граници е нереално. Промяна винаги ще има и въпросът не е тя да се спре, а да се контролира. Липсва предварителна дипломатическа подготовка за приемането на подобен план от страна на европейсите владетели, липсва и ясна аргументация за закона , който ще гарантира решенията на Сената и отностно степента на суверенитет на държавите, който са включени в проекта. Тези слабости на проекта, съчетани със сложната международна обстановка, определят неговата съдба.

Сен Пиер търси критики на своята работа по обединението на Европа, тъй като смята, че по този начин ще намали нейните дефекти. И ги намира. Неговите съвременници определят плана му като една химера. Оптимизмът му е опроверган. Макар планът да е посрещнат с голям интерес от интелектуалния елит и по-късно на почти всички европейски езици, отношението към него е по-скоро скептично и подигравателно. Пример за това е реакцията на пруския крал Фридрих Велики. Макар да е характеризиран от съвременниците си като най-просветения владетел в Европа и самият Сен Пиер да му е възлагал големи надежди за подкрепа от негова страна, пруският крал не пести сърказма си заявявайки, че идеята е хубава, но липсва една малка подробност и тя е съгласието на Европа. (Въпреки че не липсват и положителни отзиви)

Факт е, че планът предизвиква обширен дебат. Дори само заради тази резултат от него, може да се твърди, че той е ползотворен. Последвалите критика на Русо (“Jugement sur la paix perpetuelle” 1782 г.) и трактатът на Имануел Кант „Към вечния мир” 1795 г. имат основополагащо значение в развитието на идеята за обединена Европа в историята на Стария континент. Но трябва да минат „две световни войни”, преди идеята да се превърне в реалност.