Информационно общество
Учебно съдържание (2007 – 2008)
Тема: Информационно общество
Идеята за информационно общество-Информационно общество е общество, в което производството, разпространението и употребата на информация са основните икономически, политически и културни дейности. Някои от основните характеристики на такова общество са
- използване на информационни и комуникационни технологии във всички икономически и социални сфери
- висока заетост на работещо население в сферата на услугите (над 50%)
- намаляване на масовото производство и изчезване на част от големите индустриални компании
- глобализация и наличие на условия за изграждане на общество, където разстоянията не са определящ фактор за социална еднородност
Глобализация- Глобализация е събирателен термин, обозначаващ серия от икономически, социални, технологични и политически процеси, проявяващи се във взаимовръзките и отношенията между отделните държави, организации и хора. По своята същност промените са свързани с всеобщо разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и културни особености на световно ниво. Процесът се възприема като премахване на границите и разстоянията като фактор на развитие в световен мащаб.
Глобализацията е процес със спорен ефект. Налице са различни гледни точки и позиции за ползите и вредите от разрастващите се размери на глобализацията. Противниците на глобализацията организират редица прояви, съпътстващи важни международни форуми.
Видове глобализация
Глобализация на икономиката
Основи икономически черти на съвременната глобализация
* Свободна търговия.
* Свободно движение на капитала.
* Просто преразпределение на различни отрасли на промишлеността между различни страни.
* Ръст на влияние на финансовия капитал, сравнен с търговския и промишления.
* Увеличение на потребителските кредити.
* Намаляване данъците на бизнеса (за сметка на увеличението на данъчната конкуренция между страните).
* Отслабване на отделните страни.
* Създаване на международни организации, например МВФ, Световна банка, СТО и др.).
Компютърна глобализация — процес на адаптация на компютърния софтуер с цел използването му в различни страни по света. Наблюдава се уеднаквяване на лингвистичните, маркетинговите и програмните усилия по света. Софтуер тип G11N.
Глобализацията като универсален процес — естествен процес на миграция на всякакви видове ресурси по света: парични, човешки, производствени, икономически и др. На определен етап се развива информационно общество, по-слабо податливо на управление.
Конвергенция-При конвергенцията като правило един источник предава по една комуникационна връзка обединените звук, картина и данни в един общ информационен поток, който се получава и възпроизвежда от едно единствено крайно устройство. В продължение на десетилетия, идеята на конвергенцията е развивана по малко хаотичен път, защото безжичните телефони, персоналните компютри и телевизорите са си изземвали функциите един от друг хаотично, без съгласуване на стандартите между пройзводители, доставчици и потребители. Постепенно обаче редица обществени и държавни органи особено след въвеждането на цифровите технологии в записа, предаването и възпроизвеждането на съдържание се заемат със стандартизирането и съвместяването на софтуера и хардуера в тези области, постепенно намалявайки първоначалния хаос на пазара. Веднъж постигнато това, цялото съдържание (техт, аудио и видео) и комуникация ще се трансформират в един общ голям поток от битове, по един съгласуван и разпознаван от всички устройства начин. Ние ще имаме възможността да се наслаждаваме на филми и шоу-програми, да гледаме и слушаме видео и музика, новини и т.н. на нашия телевизор, компютър или телефон, където и да сме и когато пожелаем, включително и в интерактивен режим. Ще можем да записваме и обработваме по желание полученото съдържание и сами да го предлагаме, ако имаме желание.
Това от което се нуждаем днес е производителите на електронна техника, софтуер и организациите, които въвеждат и регулират стандартите, да постигнат съгласие върху различни детайли като например: честотната лента на сигналите при разпространение на съдържанието с различни формати, авторските права върху него, съвместимостта между различните платформи и дисплейте, операционен и потребителски софтуер и други
Конвергенцията при информационните и комуникационните технологий може също да се реализира по-рано от очакваните предвиждания.
Най-големите основания за това са:
Съществува силен обществен натиск за трансформация на сегашното обществено устройство на представителната демокрация в такова с широко прилагане на пряката демокрация.
Законът на Мур в Микроелектрониката, определя много бързи темпове на развитие на хардуера и намаление на цените за еденица извършвани функции.
Образованието и познанието се развиват като основeн капитал на икономиката и обществото днес - известни още като knowledge-based economy и knowledge-based society.
Цифровизация- Цифровизацията на електронните медии
1. Цифровизацията на електронните медии:
Основен приоритет на медийната политика в Европа в последните години е преходът от аналогова към цифрова телевизия (switch-over) и постепенното прекратяване на аналоговото разпространение (switchoff).В по-малка степен, обсъжда се и развитието на цифровото радио в Европа.
Цифровизацията се оценява не просто като модернизация на технологично равнище, а като съществен за социалното развитие преход към нови услуги и нови роли в процеса на комуникация: тя дава нови измерения на възможностите на гражданите да се включат в производството и потреблението на знание . Заедно с това, цифровизацията на електронните медии позволява по-ефективна употреба на радиочестотния спектър, повече програми, високо качество на картината, допълнителни удобства и услуги за хората с увреждания и възрастните хора.
2. Необходимост от нова политика
Факторите, които обуславят необходимостта от специална политика към цифровизацията, в рамките на медийната политика на ЕС, могат да се обобщят в две категории – технологични и пазарни.
Технологични промени. Развитието на технологиите създава основа за прехода от конвенционалните телевизия и радио към новите медийни услуги, като примери за ключови иновации са:
• технологии за цифрово наземно разпространение (DVB-T, DAB);
• технологии, свързани с високоскоростния интернет (IPTV);
• технологии, свързани с мобилните услуги (DVB-H, DMB);
• технологии, свързани с индивидуалния избор на съдържание (podcasting) и др.
Пазарни промени. Икономическите субекти в областта на електронните медии, телекомуникациите и компютърната индустрия работят във все по-конвергирана среда. Едни и същи инфраструктури се използват за предоставяне на фиксирани телефонни услуги, кабелна телевизия и интернет. Ролите на медийните оператори, телекомите и доставчиците на интернет услуги стават все по-неопределени и размити, което силно увеличава конкуренцията, но и създава нови рискове от вертикална интеграция, защото производството и Цифровизацията на електронните медии има два аспекта – цифровизация на производството и цифровизация на разпространението. Цифровизацията на производството на аудиовизуално съдържание не предизвиква особени технологични или регулаторни проблеми, поради което ще бъде
засегната само проблематиката на цифровизацията на разпространението.
Разпространението на съдържанието може да се съсредоточава в едни и същи пазарни играчи.
Наред с конвергенцията, налице е и глобализация на пазарите. Това налага преоценка на мерките за гарантиране на свободата на предоставяне на услуги в цифровия свят, но и мерки за защита от незаконно и вредно съдържание в програмите и новите медийни услуги.
Много съществено се изменя потребителското поведение на аудиториите. Потребителят има възможност както за конструиране на „своя програма”, включително като избягва рекламата, така и за независимост по време (чрез записване и възпроизвеждане по-късно в удобен за него момент). Индивидуализацията на използването на съдържанието скоро ще бъде достатъчно масова, за да предизвика ответна реакция от страна на операторите и рекламната индустрия. Бизнес стратегиите вече започват да се променят съответно, има например данни за миграция на рекламата към интернет.Технологичните и пазарни промени налагат промени в политиката и регулирането на електроннитемедии. По-нататък ще бъдат засегнати двете най-съществени области на промяна в момента:
Разпространението на програми: преход от аналогово към цифрово разпространение. Специ-
ално внимание се отделя на цифровизацията на наземното разпространение.
Съдържанието: аудиовизуални медийни услуги. Извършва се обхватна ревизия на общностното законодателство по отношение на съдържанието в условията на цифровизация и конвергенция, тъй като между съществуващата телевизионна директива, новата правна рамка на телекомуникациите и директивата за електронната търговия остава широко пространство от нови некласифицирани и нерегламентирани услуги, за регулиране на които европейският законодател търси най-подходящите регулаторни инструменти (както правни, така и извънправни). Директивата „Телевизия без граници” се ревизира и получава ново наименование, отразяващо промените: Директива за аудиовизуалните медийни услуги. Все още се обсъжда в каква степен регламентацията да се разшири към радиопрограмите и съдържанието в интернет.
Услуги на информационното общество
Нови възможности, нови рискове в информационното общество
Тофлър; Тофлър, Третата вълна - за информационното общество: вж Въведение
Държавна агенция за информационни технологии и съобщения
Стратегия за развитие на информационното общество в Република България
“еБългария 2006” (PDF,5Мb)
Тема: Политиката в областта на информационното общество
Политики на национално и наднационално равнище. Компетентност.
Политика в областта на информационното общество - споделена компетентност.
Законодателство . Видове актове, значение за България.
- аудиовизуалната политика има динамичен и високотехнологизиран характер, както и всички политики, свързани с И.О.
- Присъединяването към ЕС не намалява отговорноста на националните държави, а само координатната система „национално – глобално” прибава нова ( наднационално, европейска ) координата.
- Правото на ЕС е „ движеща се мишена „
- Нивата, на които се взимат решенията ( общостно, национално, регионално, локално ) Стремеж към максимално доближаване към гражданите
1.Политики,в които решенията се взимат на общостно равнище – изключителна компетенция (пример: обща митническа политика)
2.Действия относно подкрепа ,съгласуванео и допълването(политики близо до човека: култура, здравеопазване, образование, медии)
3.Съвместна (споделена) компетентност – най-голяма маса политики (пример областта на Ио) Предоставя се минималната необходима компетенция на горната институция)
Първично законодателство - създава се от страните
Вторично законодателство - актове създадени от институциите на ЕС
· Регламенти – въвеждат се автоматично
· Директиви – изискват въвеждане чрез национални актове (обвързват държавата за резултат, но не и за начина)
· Решения – задължителни за точно определени адресати
· Препоръки – актове с незадължителен характер
· Мнения - ------//------
Нотофикация – съобщаване на евр. Комисия за въвеждането на директива
(а) Лисабонска стратегия
текст 2000 г. (бг)
за стратегията и изпълнението й (бг)
от страницата на ЕК
Лисабонска стратегия, 2005
Лисабонската стратегия е реформаторска програма на Европейския съюз, приета на срещата на Европейския съвет в Лисабон през 2000 г. Стратегията предвижда ЕС да се превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика в света към 2010 г. Към началото на 2007 г. обаче повечето страни членки са далеч от постигането на заложените цели.
Стратегията, разработена след поредица от срещи на Европейския съвет, почива на три стълба:
- Икономически стълб, състоящ се в подготовка за преход към конкурентоспособна, динамична икономика, базирана на знанието. Поставя се акцент на нуждата от постоянно приспособяване към промените в информационното общество и нуждата от засилване на научно-изследователската и развойна дейност.
- Социалният стълб на стратегията предвижда модернизацията на европейския социален модел, чрез инвестиране в човешките ресурси и противодействие на социалната изолация. От страните-членки се очаква да влагат средства в образованието и обучението, да провеждат активна политика на заетост, да улесняват прехода към икономика на знанието.
- Екологичният стълб, добавен в последствие на срещата на Европейския съвет в Гьотеборг през юни 2001, обръща внимание на факта, че икономическият растеж трябва да бъде достигнат по независим от оползотворяването на природните ресурси начин.
За да се постигнат целите, поставени през 2000 г., е планиран списък от резултати, които трябва да бъдат осъществени. Като се има предвид, че въпросните политики попадат почти без изключение в сферата на компетенциите на страните-членки, за изпълнението на целите е разработен отворен метод на координация (open method of coordination, OMC), налагащ разработката на национални планове за действие (action plans). Освен общите насоки за икономическа политика, Лисабонската стратегия придвижда приспособяването и засилването на съществуващите механизми на координация:
- в областта на заетостта (Люксембург, 20-21 ноември 1997),
- във функционирането на пазарите (стоки, услуги и капитали) (Кардиф, 15-16 юни 1998),
- в макроикономическия диалог (Кьолн, 3-4 юни 1999).
Средносрочният преглед по изпълнението на стратегията, направен през 2005 г., под ръководството на бившия холандски премиер Вим Кок, отчете, че показателите използвани за отворения метод на координация са объркали целите на стратегията и че постигнатите резултати са неудовлетворителни.
С цел да се даде нов старт на Лисабонската стратегия, Комисията предлага опростен процес на координация в съчетание с консултации по мерките, които националните планове за действие предвиждат.
Ревизираната стратегия вече не се базира на целите, поставени през 2000 г., и единствената непроменена цел остава заделянето на 3 % от БВП за научно-изследователска и развойна дейност - цел, добавена на Европейския съвет в Барселона (2002 г.). След ревизията започва да тече три-годишен срок, в който насоките за растеж и заетост да бъдат интегрирани с макро- и микроикономическите политики.
(б) Болонски процес
Стратегията от Болоня
Болонската декларация е документ, подписан от членовете на Европейския съюз, касаещ хармонизиране на висшето образование в Съюза.
Декларацията е подписана на 18 и 19 юни 1999 г. в Болоня (Италия).
Страните, членуващи в ЕС, се ангажират да въведат 3-степенна система на висше образование:
Първа степен - 3 годишен курс на следване, който студентите завършва със степен бакалавър;
Втора степен - 2 годишен курс на следване, който е продължаващ за студентите със степен бакалавър и, който студентите завършват със степен магистър (присъжда се при успешна защита на магистърска теза);
Трета степен - 3 годишен курс на следване, който студентите могат да запишат след придобиване на степен магистър и завършват след успешно защитена дисертация със степен доктор.
Определен е списък на специалностите, при които първа и втора степен се следва слято (медицина, ветеринарна медицина, право и някои др.) и при които задължително се придобива степен магистър.
Какво значи Болонският процес за висшето образование
- Прилагане на система от лесно разбираеми и съпоставими степени
- Прилагане на система, основаваща се на два основни цикъла. undergraduate- и postgraduate- обучение
- Изграждане на система от кредити
- Насърчаване на мобилността
- Насърчаване на европейското сътрудничество при осигуряване на качество
- Насърчаване на европейските измерения във висшето образование
- възможности за учене през целия живот
И по-специално за България
Българският отговор на целите на Болонската декларация следва да се търси в две основни направления: законодателни инициативи и определяне на приоритетите в развитието на висшето образование, в т.ч. и практически мерки за постигане на тези приоритети.
като се има предвид, че въвеждането на модела “3-5-8” не е задължителен магистърските програми в Република България има за цел да издигне равнището на учебния процес до този на научноизследователския
(в) Политиката на ЕС за ИО: обхват, цели и приоритети. еЕвропа..
от страницата на ЕК
План за действие eEurope 2005
Европейският съвет от Барселона възложи на ЕК да подготви план за действие eEurope, насочен към подпомагане на разпространението на широколентови мрежи в ЕС в периода до 2005 година и разработката на новия интернет протокол IPv6, както и постигане на напредък в областта на мрежовата и информационната сигурност, електронното управление, обучението, здравеопазването и бизнеса в интернет.
Целта на новия План за действие eEurope 2005 е да осигури благоприятна среда за частните инвестиции и създаването на нови работни места, да съдейства за подобряване на производителността, да модернизира обществените услуги и да даде на всеки гражданин възможност да участва в глобалното информационно общество. Планът е насочен към повишаване на сигурността на услугите, приложенията и електронното съдържание на базата на изграждане на широколентова инфраструктура.
Стратегията i2010 - има за цел да замени досегашната eEurope 2005 с нов план за развитие на информационните и комуникационните техналогии ИТК . Основни три цели:
- Създаване на „ безгранично информационно пространство”, включващо втрешен пазар за електронни комуникации и цифрови услуги”. Целта е по-голямо сближаване на интернет, телефонни услуги и телевизия чрез повишаване на конкуренцията в ключови услуги като високоскоростни широколентови връзки (broadband).
- Повишаване на иновациите и инвестициите в ИТК
- Подобряване на достъпа до информационно овщество на хора в неравностойно социално положение
Тема: Интернет и глобализацията
Интернет
Мрежа от мрежи
Отворена система
Има ли право на интернет - правилата, които действат в мрежата.
Технологично развитие/ в основата стои идеята за автоматизирано смятане (двуично смятане: 1,0)
Идеологията на мрежата: от информационния ресурс на отделното работно място към обединен инфирмационен ресурс
1966 ARPANET (ARPA компютърна програма на Министерсвото на отбраната на САЩ. Студентски/академичен проект, шумно развитие в Калифорния- 70-ни
80-те появяват се връзки към Европа, мрежата разраства; Интернет + milnet (воена част) ARPANET се разпада.
90-те мрежа от мрежи
Елементи на мрежата: компютри, технологии (линии), среда (жица, оптично влакно, безжична, сателит), протокол TCP/IP, софтуер, съдържание и др.
TCP/IP Transmission Control Protocol/ Internet Protocol
Пакетен принцип (Packet switching) портоколът позволява да се разпределя и изпраща като „пакети” по различни маршрути и да се обединява при адресата.
Интернет отворена система
1. отворена по архитектура
2. отворена по собственост (няма един собственик в/у цялата мрежа)
3. отворена от гледна точка на съдържанието (интерактивност, аудиторията има обратен канал)
Интернет съществува на базата на технологични правила, а не на правни
RFC (Request For Comments) технологични актове
Тема: Управление и администриране на глобалната мрежа
Интернет - отворена система, още за мрежата
В общия смисъл, интернет (с малко и) е компютърна мрежа, която свързва няколко мрежи. Интернет е съкращение от интер-нетуърк, или буквално преведено на български — междумрежа. Като съществително собствено име, Интернетът е обществено-достъпна международно свързана система от компютри (заедно с информацията и услугите, които те предлагат на потребителите), която използва протоколния стек (Transmission Control Protocol/Internet Protocol) TCP/IP. Така че, най-големият интернет е просто наричан Интернет. Процесът на свързване на мрежи по този начин е известен като internetworking.
ICANN. Глобален форум: нова среща - Рио де Жанейро 12 ноември 2007.
Позицията на ЕС.
ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers, произнасяно айкен, aɪkæn) е международна неправителствена организация, която отговаря за поддържането на системата от интернет домейни от първо ниво, регистрациите на интернет адреси и регулира всички други аспекти от функционирането и управлението на глобалната мрежа.
Създадена е на 18 септември 1998 г. със седалище в Марина Дел Рей, Калифорния, САЩ.
Управителният борд на ICANN се състои от компютърни специалисти от цял свят, които се сменят на ротационен принцип. В периода 2003 - 2006 г. член на борда на ICANN е бил и председателят на Интернет общество - България, Вени Марковски.
Системи от имена на домейни.
Национална система (уникален двубуквен димейн)
Субективен принцип (com. org. …)
Домейн от първо ниво
Имената на домейни в Интернет се състоят от части, разделени с точки. Последната част е домейнът от първо ниво (на английски top-level domain или TLD). Например в името на домейн wikipedia.org домейнът от първо ниво е org.
Съществуват два вида домейни от първо ниво. Домейните от първо ниво с код за страна (ccTLD) се използват за дадена страна и имената им се състоят от две букви (съгласно ISO 3166-1 алфа-2), например bg за България. Имената на общите домейни от първо ниво (gTLD) се състоят от три или повече букви и се използват (поне на теория) от специална група организации (например edu за образователни институции).
Списък на общите домейни от първо ниво (gTLD) | ||
Име | Тип на организацията | Английски |
търговски 1 | commercial | |
образователен | educational | |
правителствен | government | |
международен | international | |
военен | military | |
мрежов (компании, занимаващи се с глобални мрежи и Интернет доставчици) 1 | network | |
нетърговски (организации с идеална и нетърговска цел) 1 | organization |
[1]. Регистрирането на домейни в тези групи на практика няма ограничения.
Поради огромния брой на регистрираните домейни, след продължителни дискусии през ноември 2000 г. ICANN пуска в сила още няколко домейна от първо ниво.
Списък на новите общи домейни от първо ниво (newTLD) | ||
Име | Тип на организацията | Английски |
бизнес 2 | business | |
информационен 2 | informational | |
въздушен транспорт | air-transport industry | |
музей | museum | |
частни лица (лични имена) 3 | individuals | |
асоциации и кооперации | cooperatives | |
професии и професионалисти 4 | professions |
[2] Регистрирането на тези домейни не е ограничено. [3] Домейните за лични имена са винаги от второ ниво (име.фамилия.name) и към май 2005 не поддържат адреси за електронна поща. [4] Домейнът .pro е одобрен, но към май 2005 още не е влязъл в употреба.
Администратори.
Домейн .bg - политика.
Домейн .eu - политика.
Тема: Комуникационните права
Комуникационните права
Демокрация и информация. Правото да знаеш. Гаранции и механизми
Конституция
Решение N: 7 на Конституционния съд от 1996 г.
Конвенция на Съвета на Европа за правата на човека
Харта на основните права на Съюза
Домашна работа
1.
Кои са комуникационните права, според решението?
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнението си и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
практика на КС - Рш № 7/96 г.
Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
практика на КС - Рш № 7/96 г.
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
Комуникационните права са именно чл. 39, 40 и 41 от Конституцията:правото свободно да се изразява и разпространява мнение и правото да се търси, получава и разпространява информация. (Въпреки че не се използва от Конституцията, изразът "комуникационни права" е - според Конституционния съд - подходящо обобщаващо понятие за правата, прогласени в чл. 39, 40 и 41 от Конституцията.)
Анализирайте отношенията между тях.
Трите разпоредби се намират в систематична и функционална връзка. Както се отбеляза, трите текста са обединени от обща идея и проблематика. (В основата й лежи постановката, че основните права се предоставят на индивида , въпреки че, както показва крайният анализ, "всеки" включва и физически, и юридически лица).Това е причината те да бъдат разглеждани заедно,като едно цяло.Тук трябва да се отбележи и съществуващата йерархия помежду им.(Конституционният съд намира, че във връзка с чл. 39, ал. 1 от Конституцията още веднъж трябва да бъде подчертано значението му на водеща разпоредба. Установеното в нея право е своеобразно "право-майка" на всички останали комуникационни права; те произтичат от него...)Никоя обществена сфера не съществува сама за себе си и изолирано от останалите.Ето защо нито видът на прокламираните в разглежданите разпоредби права , нито съдържанието на тези права позволяват еднозначна характеристика.
Може ли да се поддържа тезата, че колкото по-демократична е една държава (едно общество), толкова по-пълно се реализират комуникационните права?
Да,според мен тази теза може да се поддържа. Правата по чл. 39, 40 и 41 от Конституцията се определят като същностни за индивидуалното и общественото развитие. Те стоят в основата на демократичния процес и съдействат за неговото функциониране както по отношение на демократичния способ за образуване на предвидените в Конституцията органи, така и за осъществяването на контрол върху тяхната дейност.Ето защо реализирането на комуникационните права е белег за демократичност на една държава.
„ Аз не съм съгласен с твоето мнение, но съм готов да се боря до смърт, за да имаш правото да го изразиш свободно.”-са думи на просветителя Волтер (1694-1778).
От тази гледна точка те(комуникационните права) са фундаментални за развитието на демократичния процес.Прокламирането на тези права от Конституцията и тяхното пълноценно упражняване е във връзка и с редица други основни права на личността и конституционни принципи, каквито са достойнството на човешката личност , свободата на мисълта и свободата на съвестта , политическият плурализъм .
Трите текста и въобще глава втора от Конституцията, показва, че конституционният законодател се е ръководил и е пренесъл в текста на глава втора идеи и разрешения от ратифицираните към този момент и влезли в сила за Република България два международни акта (договора) - Международния пакт за икономически, социални и културни права и Международния пакт за граждански и политически права (съответно МПИСКП и МПГПП).
Стремежът към придържане към международните стандарти личи и от идеята разпоредбите, които се отнасят до основните права, да бъдат съобразени и с неподписаната към този момент Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), както и от отбелязването, че тази глава от Конституцията е най-непосредствено свързана с международните задължения на страната и с международното право.
Всичко това показва,че комуникационните права и демокрацията се свързват в едно еквивалентно уравнение.
Ако е така, според вас възможно ли е да има идеално общество, в което комуникационните права да са абсолютни и неограничавани? Обяснете защо.?
Не,не е възможно.Идеални общества не съществуват.Това(идеалното общество) е по скоро стремеж, илюзия, утопия.
А що се отнася за комуникационните права, при една такава ситуация те да бъдат абсолютни и неограничени, ще се явят конкурентни права с други също толкова важни права и свободи на дадено лице/институция.
Сред тези основания, възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма, тъй като по този начин се охраняват честта и достойнството и доброто име на личността съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията. Това конституционно ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана публична критика, особено на политически фигури, държавни служители и държавни органи
Самата природа на свободата на изразяване я прави едновременно и цел, и средство. В този смисъл посочената възможност за възникване на конфликти между носителите на отделните интереси, които разглежданите права защитават, визира положение, при което се нарушава вътрешният баланс между индивидуалните и обществените измерения на правата, респ. между индивида, от една страна, и обществото, от друга. Въпросът за външния баланс, т.е. за съотношението между упражняването на свободата на изразяване и други фундаментални права, се разрешава чрез установяването на ограничения.
Основанията за ограничения, които самите разпоредби на чл. 39 - 41 съдържат, могат да бъдат класифицирани по групи интереси така:
- от гледище на защитата на конституционно установения ред
- за защита на националната сигурност
- запазване на обществения ред и превенция на престъпността
- защита на здравето и морала
- защита на репутацията и правата на другите граждани
- съображения за запазване на тайна
2.
Посочете в какво според вас се състои значението на тълкувателното решение.
Според конституцията:
Чл. 149.
(1) Конституционният съд:
1. дава задължителни тълкувания на Конституцията ;
Значението на тълкователнто решение се състои в това да формулира прецизно съдържанието на различните проявни форми на закона, гаранциите за тяхното упражняване и ограниченията, на които могат да бъдат подлагани.
Изберете пет основни акцента в решението, които да илюстрират как КС извлича точния смисъл на кратко формулираните конституционни разпоредби или подпомага еднообразното им реализиране.
- По отделните основания за ограничаване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията е споделено виждането на подателя на искането, че под "призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред" би трябвало да се разбира единствено в смисъл на недопустимост на преки призиви за насилствено суспендиране на Конституцията, както и че не предизвиква опасения за разширително тълкуване изразът "призоваване към извършване на престъпление или насилие над личността". Под "обществен ред" трябва да се разбира установеният с нормативни актове ред, който осигурява нормално спокойствие и възможност да се упражняват съответните граждански права
- Подчертана е необходимостта от ясно и прецизно тълкуване на израза "разпалване на вражда" в смисъл на призоваване към употреба на насилие с цел нарушаване на правата на отделни личности от обществото или на отделни граждани.
- Отбелязва се необходимостта от задължително тълкуване на същата разпоредба (чл. 40), респ. на понятията "свобода" и "забрана на цензурата", по адрес на ефирните електронни средства за информация предвид това, че става дума за ограничен ефирен ресурс, определен като част от националното богатство и поради това предполагащ известна намеса на държавата във връзка разпределението му между отделните медии. Становището съдържа и предложение за тълкуване на понятието "цензура", дефинирано като "неправомерна намеса на държавните органи в средствата за информация", като под правомерна намеса се разбират ограниченията, основани на чл. 39, 40 и 41 от Конституцията.
- Все във връзка с основанията по чл. 40, ал. 2 от Конституцията отделно е взето становище по израза "накърняване на добрите нрави",по отношение на който е споделено разбирането, че означава такова отрицателно въздействие върху установените морални норми, което е в крещящо противоречие с тях, скандализира обществото и се възприема негативно от него. Същевременно е добавено, че оценката в този смисъл трябва да се прави в рамките на едно по-широко мислене, на толерантността и плурализма, които са присъщи на демокрацията.
- Според това становище някои от употребените в текста на чл. 41, ал. 1 от Конституцията изрази се нуждаят от допълнително изясняване. Сред тях е изразът "доброто име", който трябва да се свързва преди всичко с честта и достойнството на гражданина и със създадения в обществото авторитет. По отношение на забраната за накърняване на правото или доброто име на другиго се поддържа, че тя не ограничава правото на критика или на разпространението на обективна информация в ущърб на някого; в особена степен от защита се нуждае това право по адрес на обществени фигури, заемащи изборни длъжности.
Тема: Достъп до информация
Трите правни рамки: България, ЕС (+Зелената книга за достъп 2007),
международни актове
Достъп до информация: кой има право на достъп, до кои данни, как се осъществява
това право, основания за отказ. Норми и практики.
Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ)
Примерно _______заявление за достъп до обществена информация
Как да получим достъп до информация – ръководство
І. Кой има право на достъп до информация?
Законът за достъп до обществена информация дава право на ВСЕКИ на достъп до информация. Това означава, че всеки:
- български гражданин
- чужд гражданин или лице без гражданство
- юридическо лице - българско или чуждестранно
има право да подаде искане за достъп до информация и съответно да получи достъп до нея.
ІІ. Кой е задължен да ни предоставя информация?
Задължени да предоставят информация са:
всички държавни органи /вж. Приложение № І/
и
органите на местно самоуправление - кметове и общински съвети.
Задължени да предоставят информация на гражданите са и публичноправните субекти. Това са такива лица, които са създадени по силата на специален закон и се финансират с обществени средства. Публичноправни субекти са например Националната здравноосигурителна каса, Националният осигурителен институт и др. /вж. Приложение № І/
Задължени да предоставят информация са и всички физически и юридически лица, получаващи финансиране от държавния бюджет. Това могат да бъдат и фирми изпълняващи обществени поръчки, или други фирми, страни по договори, заплатени от държавния бюджет.
Внимание!
Информация за възложени обществени поръчки можете да намерите в регистъра на обществените поръчки, който е публичен. Всички възложители на обществени поръчки са задължени да изпращат пълна информация за възлагането на поръчката в регистъра.
Регистърът се поддържа към министъра на държавната администрация. Електронният адрес на регистъра е http://www1.government.bg/rop
Средствата за масова информация са задължени да предоставят само определени категории информация (чл.18 от ЗДОИ).
ІІІ. Каква информация можем да искаме по ЗДОИ?
Всяка информация, която се съхранява в държавните и органите на местно самоуправление, или другите задължени по закона лица /вж. Приложение № І/.
Информацията винаги е записана на някакъв носител. Най-важната информация, която съхраняват държавните и общинските органи, се съдържа в документите, които те създават. Това са различните заповеди на министри, кметове и т.н., решения на общински съвети, агенции и т.н., по какъвто и повод да са издадени.
Информацията все по-често се съхранява и на други носители. В държавната и общинската администрация за целта се използват дискети, компактдискове или диска на самия компютър. Камерите, които снимат влизащите в сградите на министерствата, например, записват тази информация на ленти или дискове. Важни срещи и заседания понякога се записват на видео- или аудио-касети, компакт дискове и др.
Освен тях в канцелариите на различните държавни и общински органи има и много информация, отпечатана или дори просто записана на хартия, която не е във формата на документ. Такъв е например списъкът за посещения в една административна сграда, който е при портиера.
Понякога не е достатъчно да се прочете само документа, който ви интересува, но е важно и да се видят съпътстващи мнения, становища, препоръки и бележки, които са подвързани в една папка с документа.
Цялата изброена информация - документ, други писмени материали, папка, трябва да ви бъде предоставена, когато поискате това.
ІV. Каква информация могат да откажат да ни предоставят
1. На какви основания могат да ни откажат информация?
В някои случаи представителите на държавните органи и органите на местно самоуправление могат да откажат да ви дадат достъп до информация. Достъп до информация не може да се отказва просто защото тя била "само за служебно ползване" или "не е официален документ" или "не е още обработена" и др. подобни. Само законът обаче, а не самите служители или техните началници, определя кога те имат право да откажат. Законът изброява точно основанията да се откаже информация. Те са:
n исканата информация е класифицирана (засекретена) информация, представляваща държавна тайна (вж. Приложение № ІІ);
n исканата информация е класифицирана (засекретена) информация, представляваща служебна тайна (вж. Приложение № ІІІ.);
n исканата информацията засяга граждани или юридически лица и те не са съгласни тя да бъде предоставена;
n исканата информация ви е била предоставена преди по-малко от 6 месеца
Единствено в два случая съответният орган е свободен да прецени дали да предостави исканата информация или не. Това са случаите, когато:
n исканата информацията е свързана с подготовката на актовете на органите (мнения, препоръки, становища, консултации)
n исканата информация съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори.
2. Частичен достъп до информация
Понякога исканите от вас документи или папки с документи могат да съдържат части, които са засекретени на едно или друго основание.
В тези случаи се предоставя т.нар. "частичен достъп до информация", което означава, че засекретените части се заличават, а останалата част от документа се предоставя.
VІ. Как да получим достъп до информация?
1. Къде да поискаме достъп до информация
И при устно, и при писмено искане на информация трябва да се обърнете към определен служител. Законът не е определил ясно кой да е този служител, така че трябва да проверите във всяка институция, където искате информация, кой е той. В повечето случаи можете да си зададете въпроса или подадете заявлението в един от следните отдели:
- Приемна за граждани
- Пресцентър и връзки с обществеността
- Деловодство
- Специално звено за приемане на заявления за достъп до информация
Внимание!
Понякога е възможно изобщо да откажат да регистрират заявлението ви, т.е. да не ви дадат входящ номер. В такъв случай го изпратете в писмо с обратна разписка на адреса на органа, до когото го отправяте.
2. Как да поискаме достъп до информация
Искането за информация може да бъде устно запитване или писмено заявление. Нищо не пречи да използвате и двата начина.
2.1. УСТНО искане на информация
Първо разберете кой служител в институцията е отговорен за предоставянето на информация. Обърнете се към него с въпроса, който ви интересува, и поискайте да ви дадат достъп в която желаете от формите на достъп: устна справка; преглед и прочит на търсената от вас информация; копия на хартиен или технически носител.
Служителят е длъжен да ви предостави информацията ВЕДНАГА. Ако той/ тя се забави, препрати ви при друг, започне да изисква от вас допълнителни документи, не ви обслужи по други причини или информацията е недостатъчна, поискайте я писмено.
Внимание!
Препоръчваме ви да подавате писмено заявление, защото така по-лесно можете да докажете, кога и до каква информация сте поискали достъп.
2.2. ПИСМЕНО заявление за информация
Съгласно закона подавате писмено заявление. Заявлението може да бъде в свободен текст (написано на ръка, на пишеща машина или компютър).
Заявлението трябва да съдържа:
1. задължително: Трите ви имена. За юридически лица - наименование и седалище
Внимание!
Незаконно е да ви поискат:
1.ЕГН за физическите лица
2.Номер, дата на издаване на документ за самоличност за физическите лица
3.Представяне на документ за самоличност
4.Актуално състояние за юридически лица
5.Данъчен номер и БУЛСТАТ за юридически лица
2. задължително: Каква информация искате да получите. Можете описателно да посочите какво ви интересува (Напр. "Искам да получа достъп до цялата налична информация по следния въпрос: ....") Можете да посочите и точно документите, от които се интересувате, ако знаете техния номер, дата на издаване и характер. Можете да ги опишете и само по това, което знаете за тях - напр. адресата на една заповед и органа, който я е издал. Не е нужно да знаете подробности за документа, който искате. Достатъчно е да знаете толкова, че документът да се идентифицира недвусмислено.
Внимание!
Незаконно е да се искат обяснения за:
1.В качеството си на какъв искате информацията
2. За какво ще използвате исканата информация
3.Имате ли правен интерес да получите исканата информация.
3. задължително адрес за кореспонденция
4. Можете да посочите как предпочитате да ви се предостави информацията.
Внимание!
Ако пропуснете да посочите имената си, исканата информация и адрес за кореспонденция, писменото ви заявление се оставя без разглеждане. Не е задължително да описвате как точно желаете да ви се предостави информацията.
Подаденото от вас заявление трябва да бъде задължително регистрирано в съответното деловодство и да бъде вписано с входящ номер. Не забравяйте да вземете входящия номер.
Когато подавате заявлението си по пощата, пазете обратната разписка - тя играе ролята на входящ номер.
вж. Приложение №ІV: Примерно заявление за достъп до информация
3. В каква форма получаваме достъп до информация
Според закона достъп до информация можем да получим в няколко различни форми. Вие сами определяте в каква форма да ви бъде предоставена исканата информация и съответната институция е длъжна да се съобрази с вашето предпочитание. Можете да поискате:
- устна справка;
- да прегледате и прочетете на място цялата налична информация по интересуващия ви въпрос;
- да ви направят копия на хартия или технически носител.
Можете да искате информацията да ви бъде предоставена в няколко форми. Ако искате достъп до голямо количество документация, можете да поискате първо да я прегледате и прочетете, а след това да изберете на кои точно документи да поискате копие. Това ще ви спести средства.
Внимание!
Съгласно закона хора със зрителни увреждания или увреждания на слухово-говорния апарат могат да поискат информацията в такава форма, която да е най-удобна за ползване от тях.
Внимание!
След подаване на писменото заявление, добре е да запазите едно копие и за себе си с входящ номер. Ако сте го подали по пощата, запазете обратната разписка. Те ще ви потрябват в случай, че получите отказ да ви се предостави информация и решите да обжалвате в съда.
4. Какво да очакваме след подаване на заявлението
Отговор на заявлението си за информация трябва да получите задължително до 14 календарни дни от подаване на вашето заявление. Исканата информация се предоставя с решение на съответния орган.
4.1 Решение за предоставяне на достъп до исканата информация
В решението за предоставяне на достъп до обществена информация съответният орган посочва:
- до каква информация се предоставя достъп;
- в какъв период от време предоставя достъп до информацията (не може да бъде по-кратък от 30 дни);
- къде се предоставя достъп до информацията;
- формата, в която се предоставя достъп;
- каква сума трябва да заплатите (Вж. Приложение № VІІ);
Внимание!
Ако пропуснете определения в решението 30 дневен срок за достъп или не заплатите определената сума, губите правото си на достъпа, определен с това решение. В такъв случай можете да подадете отново заявление за същата информация след 6 месеца.
Възможно е преди органът да се произнесе по заявлението ви, да получите някое от следните уведомления:
4.2.Уведомление за уточняване на искането
Възможно е този, от когото търсите информация, да иска да уточните каква точно информация ви е нужна. Това може да се случи когато сте описали прекалено общо исканата от вас информация - напр. "Искам информация относно приватизацията" Това не означава, че сте задължени да посочите точни наименования и номера на документи. Просто се опитайте да конкретизирате питането си напр. "Искам цялата налична информация относно приватизацията на Х - ЕАД".
Уточняването трябва да направите до 30 календарни дни след като получите уведомлението за това. Ако пропуснете да го направите, заявлението за достъп до информация се оставя без разглеждане.
Внимание!
След като уточните точно каква информация искате, трябва да чакате нови 14 дни за отговор.
4.3.Уведомление за удължаване на срока
Причината за това може да бъде:
1. За предоставяне на исканата от вас информация е необходимо съгласието на трето лице. Имайте предвид, че удължаването на този срок не може да е повече от 14 календарни дни (или общо 28 календарни дни от подаване на заявлението ви).
или
2. Исканата от вас информация е в голямо количество и е необходимо повече време за нейното събиране и подготвяне. Възможно е този, от когото търсите информация, да ви изпрати отговор, че е необходимо повече време, за да се събере исканата от вас информация. Имайте предвид, че удължаването на срока не може да е повече от 10 дни (или общо 24 дни от подаване на заявлението ви).
Внимание!
В уведомлението за удължаване на срока непременно трябва да са посочени:
- Причините за удължаването и
- Крайният срок, в който ще бъде предоставена информацията.
4.4. Уведомление за препращане на искането
Възможно е този, от когото търсите информация, да не разполага с нея В този случай той е задължен да препрати вашето заявление към органа, в който се намира исканата от вас информация. В този случай няма нужда да подавате ново заявление. Срокът за получаване на решение тече от датата, на която сте получили заявлението.
Внимание!
В уведомлението за препращане задължително трябва да са посочени наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице
4.5. Решение за отказ на достъп до информацията
Отказът за достъп до информация трябва да бъде направен по определен начин и при спазване на закона.
Отказът трябва да се направи с решение, което ни изпращат по пощата срещу подпис или с обратна разписка. В решението трябва да е обяснено:
· защо ни отказват исканата информация
коя точно разпоредба от кой закон им дава право да ви откажат
· пред кого и в какъв срок се обжалва решението
Внимание!
Въпреки че законът не предвижда т.нар. "мълчалив отказ", на практика е възможно да не получим решение. Непроизнасянето в срок е административно нарушение и съответният служител се наказва с глоба от 20 до 50 лв. съгласно чл.42 ал.1 от закона. В такъв случай се обърнете към нас, за да се консултирате с адвокат.
Възможно е също така да получим решение, в което ни предоставят достъп до част от поисканата информация, тъй наречения частичен достъп.
Всяко решение по вашето заявление за достъп до информация може да се обжалва.
Внимание!
Проверете посочено ли е в решението основание за отказ. Задължително е да са посочени точно разпоредбата и законът, въз основа на който е взето решението за отказ. Ако в решението цитират заповед, наредба, инструкция, правилник, тогава то е винаги незаконно.
Съвет на Европа - достъп до официални документи - ръководство
Зелена книга за достъп до документите на институциите на ЕО (2007)
“Прозрачност и мълчание, проучване на законите и практиките за достъп до информация в
14 страни”- как правителствените служби и агенции в 14 държави отговарят на
специфични заявления за достъп до информация. Пълен текст на доклада е достъпен тук.
2. Основни изводи от мониторинговото проучване .... 36
2.1. Половината от заявленията бяха посрещнати с мълчание.......36
2.2. Институциите отговарят на заявления по-често
в страни със закон за достъп до информация .....................................48
2.3 Резултатите бяха непоследователни,
дори когато бяха добри ........................................................................... 53
2.4. Разпространение на законодателството за свобода на
информацията ...........................................................................................62
2.5 Участието на НПО подобрява отговорите
:
3. Изводи от изследването по видове резултати от
заявленията и правен анализ........................................... 80
3.1 Невъзможност за подаване/отказ за приемане:
заявителите често срещат големи трудности
при подаването на заявленията си .......................................................82
3.2. Устните откази - малко повече от отпращане...........................97
3.3 Препращане и насочване .................................................................107
3.4 Не съхраняваме информацията: неизпълнение
на задължението за събиране на информация...................................123
3.5 Информацията е получена в срок и с добро качество ...............127
3.6. Частична и непълна информация: слаби извинения....................136
3.7. Писмени откази: Определяне на ограниченията........................146
4. Резултати по променливите в проучването:
Заявители, заявления, срокове ................................... 160
4.1. Дискриминация при предоставянето на информация:
разлика по заявители .............................................................................160
4.2. Рутинни, трудни и чувствителни: резултати по видове
заявления ..................................................................................................169
4.3. Навреме или никога: срокове и късно получена информация
Тема: Право на свободно изразяване на мнение
Право на свободно изразяване на мнение/ Свобода на словото
Трите правни рамки: чл.39 Конституцията, чл.10 ЕКПЧ, чл.11 Хартата за основните
права на Съюза
Кой има право на свободно изразяване на мнение
Абсолютна ли е свободата на словото, защо
Свобода на словото офлайн и онлайн
Отговорност за съдържанието - при медиите, в интернет
Цензура - чл.40 Конституцията
Тема: Електронно правителство
Цели - А2А, А2В, А2С (по отношение на администрацията, на бизнеса, на
гражданите)
Електронни публични услуги, кои са. Фази на електронното правителство
Какво предлага днес българското електронно правителство
BG: eGov [portal]
Закон за електронното управление
Тема: Лична неприкосновеност и лични данни
Лична неприкосновеност, конституционна норма
Възможност за намеса: когато изрично е предвидено в закон
Лични данни: принципи на събиране и използване
(1) Обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия:
1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;
2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;
3. (изм., ДВ, бр. 91 от 2006 г.) обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;
4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;
5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;
7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.
(2) Обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. В тези случаи разпоредбите на глава трета не се прилагат.
Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 103 от 2005 г.)
(1) Забранено е обработването на лични данни, които:
1. разкриват расов или етнически произход;
2. разкриват политически, религиозни или философски убеждения, членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели;
3. се отнасят до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато:
1. обработването е необходимо за целите на изпълнението на специфични права и задължения на администратора в областта на трудовото законодателство;
2. (доп., ДВ, бр. 91 от 2006 г.) физическото лице, за което се отнасят тези данни, е дало изрично своето съгласие за обработването им, освен ако в специален закон е предвидено друго;
3. обработването е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, за което тези данни се отнасят, или на друго лице и състоянието на физическото лице не му позволява да даде съгласие или съществуват законни пречки за това;
4. обработването се извършва от организация с нестопанска цел, включително с политическа, философска, религиозна или синдикална цел, в хода на законосъобразната й дейност и с подходяща защита, при условие че:
а) обработването е свързано единствено с членовете на тази организация или с лица, които поддържат редовни контакти с нея във връзка с нейните цели;
б) данните не се разкриват на трети лица без съгласието на физическото лице, за което те се отнасят;
5. обработването се отнася до данни, публично оповестени от физическото лице, или то е необходимо за установяването, упражняването или защитата на права по съдебен ред;
6. обработването е необходимо за целите на превантивната медицина, медицинската диагностика, предоставянето или управлението на здравни услуги, при условие че данните се обработват от медицински специалист, задължен по закон да пази професионална тайна, или от друго лице, обвързано с подобно задължение за опазване на тайна;
7. обработването се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото то не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят тези данни
Директива 95/46/ЕО за защита на личните данни
България - Комисия за защита на личните данни
Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателство върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.
Всеобща декларация за правата на човека
на ОС на ООН от 1948 г.
Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Чл. 32. ал.1 от Конституция на РБ
Лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.
Чл. 2. ал.1 от ЗЗЛД
Закон за защита на личните данни
Съвременни проблеми и рискове, баланс между личната неприкосновеност и други
права
Тема : Интелектуална собственост
Кои права
Интеллектуальная собственность означает творения человеческого разума: изобретения, литературные и художественные произведения, символику, названия, изображения и образцы, используемые в торговле.
Интеллектуальная собственность подразделяется на две категории: промышленная собственность, которая включает изобретения (патенты), товарные знаки, промышленные образцы и географические указания источника происхождения; и авторское право, которое включает литературные и художественные произведения, такие как романы, стихи и пьесы, фильмы, музыкальные произведения; и произведения изобразительного искусства, такие как рисунки, картины, фотографии и скульптуры, а также архитектурные сооружения. Смежные права включают права артистов-исполнителей на их исполнения, права производителей фонограмм на их записи и права вещательных организаций на их радио и телевизионные программы.
Приводимые ниже ссылки обеспечивают более подробную информацию по различным областям интеллектуальной собственности.
Трите правни рамки
Закон за авторското право и сродните му права
Авторско право
Възникване
Обекти (защитени произведения)
Автор. Съавторство. Носители на права.
Видове права в съдържанието на авторското право
Свободно използване на защитени произведения
Сродни права - кои са, значение
Видове отговорност
Свободна култура
В последната - „Свободна култура“ (първото нещо, което ще получите от Google за free culture), Лесиг излага тезата си, че корпоративният сектор използва авторските права като средство за ограничаване креативността на интернет жителите.
Creative Commons
. Професор Лесиг е и основоположник на Creative Commons - организация, създала лицензи за автори, които искат да дадат на света свободен достъп до творбите си.
Авторско право и сродните права.
Възникване – автоматично
Автор – само физическо лице (възножно е произведението да бъде резултат на творчеството на повече автори – съавторство
- делимо – произведението съдържа обособени части
- неделимо – не може да бъде разграничен приноса на съавторите
Авторско право е част от интелектуална собственост. То се състои от други права:
- неимуществени
- правото на име (собстено име, псевдоним, анонимност)
- правото на цялост и непроменимост на съдържанието
- правона достъп
- право на автора на спре използването на произведението
- имуществени права
- автора дава съгласие за използване
- автора има право на възпроизвеждане, за всеки вид използване (използване – възпроизвеждане, разпространение, преработка, превод и т. н. )
Свободно използване на произведенията.
Баланс м/у провото на автора и правото на информация.
- Без разрешение и без изплащане на компенсации
- Без разрешение, но с изпащане на компенсации
Времетраене – (след това пренюминава в публичния домейн)
50 год. За сродни права
70 год. За авторски права.
След годината на смърта на автора/съавторите
Наследяване – към обща наследствена маса, при развод правата се губят, при липса на наследници преминават към държавата.
Организации за колективно управнение
Видове защита
Гражданска
Административна
Наказателноправна (с/у пладиатство и пиратство)
Носител на правата не е вече задължително да бъде самият автор, защото имуществените права се рехвърлят и наследяват. Вече носителите на поравата могат ( и преобладават) юридически лица.