СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Работа С КОМПЮТРИ - ПРАКТИКУМ
курсова работа
тема:
ООН
ПРОВЕРИЛ:
Н. Нетов
Изготвил:
Митко Владимиров Ангелов
Специалност Европеистика I курс
Фак. № : 99424
София
май, 2008 година
Съдържание
Програми, фондове и специализирани агенции
Уводни думи
Организацията на обединените нации (съкратено: ООН) е създадена официално на 24 октомври 1945 г., когато уставът ѝ е ратифициран от петте постоянни страни членки — Китай, Съветският съюз, Съединените американски щати, Великобритания и Франция. Идея за създаване на организация, пазеща световният мир, съществува далеч преди тази дата. Първи опит в тази посока се явява учредяването на Обществото на народите (ОН) по време на Парижката мирна конференция[1]. Организация, която да съблюдава за мира и разбирателството между отделните народи и гарантира международната стабилност, е основна стъпка към осуетяването на сблъсъци на расова, етническа или държавна основа и по този начин предотвратява евентуален нов масивен военен конфликт. Последиците от двете световни войни пораждат желание у народите да предпазят бъдещите поколения от бедствията им. Именно в това се крие важността на ООН за историята на човечеството - да противостои на агресията, да установи приятелски отношения между нациите и да поддържа мирът и сигурността на Земята.
Учредяване на ООН
Провалът на ОН налага търсенето на нови решения за мироопазването в световен мащаб. Нужно е изграждането на нова структура, идейно подобна на Обществото. Тя трябва да вземе предвид неговите грешки и да спомогне гарантирането на световния ред по-ефективно от всякога.
Терминът Обединени нации води началото си от Втората Световна Война. С това име се назовават всички съюзници за борба срещу силите на Оста - Германия, Италия и Япония. Терминът, който е измислен от американския президент Франклин Рузвелт[2], добива световна значимост след подписването на Декларацията на Обединените Нации на 1 януари 1942 г.
Първата сериозна крачка към изграждането на постоянна организация се прави по време на Конференцията в Дъмбъртън Оукс, среща на Четирите Големи (САЩ, СССР, Великобритания и Китай), провела се от август до октомври 1944 г. Тези и по-късни преговори водят до изясняване на целите на организацията, предложения за членуващи страни и структурите ѝ и споразумение за поддържане както на мира и сигурността, така и на международното икономическо и социално сътрудничество.
Разговорите в Дъмбъртън Окс не достигат до цялостен план за учредяването на организация. Освен това САЩ и Великобритания не се съгласят със Съветския съюз по два въпроса- избирателната система на предложения Съвет за сигурност и членството на всички съставляващи СССР държави. Тези противоречия са изгладени на в Конференцията в Ялта. Там се достига и до споразумението, че новата организация трябва да наследи мандатната система и дейността на ОН.
По този начин става възможна Международната конференция за учредяване на ООН. Тя се провежда в Сан Франциско от 25 април до 26 юли 1945 г. и освен представители на всички участващи 46 държави редица неправителствени организации са поканени да окажат помощ при формирането на Хартата на ООН. Четири допълнителни държави (Аржентина, Белоруска ССР, Дания и Украинска ССР ) са допуснати до конференцията.
Международният секретариат работи на пет езика (английски, руски, френски, испански и китайски), които са приети за официални. Големите Четири се редуват за поемане на председателството на пленарните сесии. По-късно към тях е присъединена Франция. Правилото за единодушие при гласуване на решение е отменено. Установено е, че мерки могат да бъдат прокарвани в комитети, комисии или пленарни сесии чрез подкрепа от 2/3. Редица политически въпроси идват на дневен ред- статутът на колониалните държави, равенството между участничките, проблемът с налагането на вето в Съвета за сигурност, защитата на човешките права и др. Повечето от противоречията са разрешени чрез компромис. Като последствие от това малките, ориенталските и латиноамериканските държави успяват да променят предложенията от Дъмбъртън Окс.
Така на 26 юни 1945 г. общо 50 националности подписват Хартата, която влиза в сила на 24 октомври същата година. Полша не е представена на конференцията, но за нея е запазено място и тя се нарежда сред държавите основателки. Освен нея девет вражески (Германия, Италия, Япония, Австрия, Унгария, България, Румъния, Финландия и Тайланд) и осем неутрални страни (Швейцария, Испания, Португалия, Швеция, Ирландия, Афганистан, Исландия и Йемен) не участват в учредяването на организацията. Допреди няколко години България бе вписана в Хартата на ООН като "вражеска държава", въпреки че завърши Втората световна война на страната на демократичните съюзници и даде над 40 хил. жертви в борбата с хитлеризма.
Конференцията в Сан Франциско е първата от два века, която не е доминирана от Европа. Нещо повече, само девет европейски континентални страни западно от СССР взимат участие в нея. Желанието е да бъдат представени всички части от света наравно със Стария континент. Този факт е и израз на стремежа на ООН още от създаването си да бъде организация от световно значение и да не ограничава действията си само до Европа. Не случайно за нейно седалище е избран Ню Йорк.
Цели и основни структури
Основна цел на ООН е спазване на мира и сигурността. Основавайки се на принципите за равни права и самоопределяне на народите, тя развива и приятелските международни отношения. Организацията полага грижи за постигането на световно сътрудничество при разрешаването на международни проблеми от културно, икономическо, социално или хуманитарно естество. Междувременно ООН трябва да послужи като средище, където да се обединят усилията на всички нации за постигането на поставените цели.
Както в т.2 от Хартата се посочва сред основните принципи на организацията е базирането ѝ на суверенното равенство между страните членки. Те поемат задължението да не използват сила или заплаха за такава в противовес на целите на ООН. На сблъсъците трябва да се намира мирно разрешение. Страните членки на организацията са задължени да я подпомагат във всяко нейно предприето начинание. От държавите извън ООН се очаква да спазват нейните принципи и да действат в съответствие с тях. Според Хартата организацията няма да се ангажира с проблеми, засягащи вътрешната юрисдикция на която и да е от страните.
ООН има шест основни органа. Това са Общо събрание, Съвет за сигурност, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство, Международен съд и Секретариат.
Общо Събрание
Общото Събрание е съвещателният орган на ООН. В него вземат участие всички страни членки като всяка от тях дава един глас. Решения по съществени проблеми се приемат при мнозинство или 2/3 от гласовете в зависимост от важността на проблема.
Чрез своите съвещателни, надзорни, финансови и избирателни функции Общото Събрание заема основно място в дейността на ООН. То упражнява контрол върху действията на органите в социалната и икономическа сфера и на тези, занимаващи се с проблемите на несамоуправляващите се територии.
Общото Събрание получава годишни доклади от Генералния секретар, Съвета за Сигурност, Икономическия и Социален Съвет, Съвета за Попечителство и може да отправи предложения към тях.
Последните два органа извършват дейността си под егидата му. Общото Събрание също изпълнява надзорните си функции като контролира работата на Секретариата. Финансовата сила на събранието се дължи на разполагането му с бюджета на ООН. Избирателните функции на Общото събрание се изразяват в това, че то подбира членовете на Икономическия и Социален Съвет и избираемите членове на Съвета за Сигурност и Съвета за Попечителство. Освен това взима участие при избора на съдии в Международния Съд и посочването на Генерален Секретар. Заедно със Съвета за Сигурност Общото събрание има право да предложи поправки в Хартата, както и да свика конференция за ревизиране на същия документ.
Съвет за Сигурност
Основна грижа на Съвета за Сигурност е запазването на световния мир, което като главна цел на ООН му отрежда изключително важно място. Първоначално съветът се състои от единадесет члена- пет постоянни (САЩ, СССР, Великобритания, Франция и Китай), единствените които имат право на вето, и шест непостоянни, избирани от Общото Събрание за период от две години.
С ратифицирането на поправка в Хартата през 1965 г. той нараства до петнадесет представени страни. Петте постоянни члена се запазват, а непостоянните се увеличават до десет. Последните трябва да бъдат избирани както следва: пет от Африка и Азия, един от Източна Европа, два от Западна и два от Латинска Америка. Председателството се поема от всеки член за един месец. При определяне на непостоянните членове Общото Събрание не само трябва да се стреми към справедливо географско разпределение, но също да отчете приноса на дадената държава за поддържането на световния мир и сигурност.
Съветът за Сигурност разследва всеки сблъсък или заплаха за реда, но може единствено да направи препоръки за мирното му разрешаване. От друга страна съветът може да изисква от страните членки да наложат различни санкции спрямо държава виновна за застрашаване или нарушаване на мира. Наказания може да влязат в сила и при проява на агресия или неизпълнение на решение на Международния Съд.
Икономически и социален съвет
Икономическият и социален съвет е отговорен за изпълнението на сложната система от икономически, социални, хуманитарни и културни дейности на ООН. Неговите двадесет и седем члена се избират от Общото събрание за три години с възможност за преизбиране. Въпреки че няма постоянни членове, страните,които са нужни за работата на съвета са редовно преизбирани. Дейността му е подпомагана от комисии, организирани на функционални или географски основи. Четири регионални комисии - за Европа, Азия и Близкия Изток, Латинска Америка и Африка- са създадени да се борят със специфични регионални икономически проблеми.
Секретариат
Секретариатът се управлява от Генерален Секретар, който е определен от Общото Събрание по предложение на Съвета за Сигурност. Мандатът му трае пет години и има възможност за преизбиране. Освен чисто административни, Генералният Секретар има и политически функции. Той е длъжен да представи на вниманието на организацията всяка заплаха за мира.Главния секретар назначава Върховен комисар по правата на човека.
Международен Съд
Международният Съд е основния правораздаващ орган на ООН и статутът му е неделима част от Хартата. Петнадесетте съдии са избирани от Общото Събрание и Съвета за Сигурност, които гласуват независимо един от друг. Страна може да има само един съдия. Основните цивилизации и правни системи трябва да бъдат представени. Съдиите служат девет години и не подлежат на преизбиране. Седалището на съда се намира в Хага.
Съвет за Попечителство
Съветът за Попечителство се направлява от Общото Събрание и надзирава администрацията в териториите под попечителство чрез отделни споразумения с управляващите ги държави.
България и ООН
България е приета за пълноправен член на ООН на 14 декември 1955 г., едновременно с Албания, Унгария, Румъния, Австрия, Йордания, Ирландия, Испания, Италия, Камбоджа, Лаос, Либия, Непал, Португалия, Финландия и Цейлон.
През 1960 г. България става член на Комитета по разоръжаването, а през 1962 г. e избрана в Комитета за приложение на Декларацията за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи.
България участва като непостоянен член на Съветa за Сигурност три пъти: през 1966 - 1967, 1986 - 1987 и 2002 - 2003.
България активно се включва в мироопазващите операции на ООН - ОПМ: 1992 -1993 г в Камбоджа, 1995 - 1999 г. в Ангола, 1995 – 2000 г. в Таджикистан, 2000 - 2004 г. в Етиопия / Еритрея, от 1997 г. в Босна и Херцеговина, от 2000 г. в Косово, от 2002 г. в Афганистан, от 2004 г. в Либерия.
Програми, фондове и специализирани агенции
1. Детски фонд на ООН (ЮНИЦЕФ) помага на правителствата, общностите и семействата да направят света по-добро място за децата. ЮНИЦЕФ има мандат да защитава правата на децата, като за деца се смятат всички под 18 години.
2. Програма на ООН за развитие (ПРООН) координира дейността на ООН по преодоляване на слабото развитие. Тя управлява финансови ресурси от 2,3 млрд долара и осигурява помощи за развитие в системата на ООН.
3. Фонд на ООН за населението (ФНООН)помага на развиващите се страни и страните в преход да подобряват репродуктивното здравеопазване, да провеждат политика за семейно планиране и сексуално здраве.
4. Служба на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) координира международните действия за защита на бежанците.
5. Програма на ООН по околната среда (ЮНЕП) насърчава партньорството в областта на околната среда.
6. Международен фонд на ООН за жените (ЮНИФЕМ) подпомага равенството на половете.
7. Международна организация на труда (МОТ) подкрепя социалната справедливост и международно признатите човешки и трудови права.
8. Организация на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) подпомага селскостопанското развитие и продоволствената сигурност.
9. Организация на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е създадена да изгради продължителен мир в света, основан на интелектуалната и моралната солидарност на човечеството.
10. Световна здравна организация (СЗО) изпълнява програми за контрол и премахване на болестите и се стреми да подобри качеството на живота.
Световни дни на ООН
| Януари |
|
| Февруари |
|
| Март |
|
| Април |
|
| Май |
|
| Юни |
|
|
| Юли |
|
| Август |
| Септември |
|
| Октомври |
|
| Ноември |
|
| Декември |
|
таблица 1 : Световни дни на ООН.
Литература:
Ваис, М. Международните отношения след 1945г. С., Кама, 2004.
www. Wikipedia.bg
[1] Парижката мирна конференция е свикана във Версай, Париж, на 18 януари 1919 година след края на Първата световна война. Датата не е избрана случайно.
[2] Франклин Делано Рузвелт (на английски: Franklin Delano Roosevelt) (30 януари, 1882 – 12 април 1945) е бил 32–я президент на САЩ (1933– 1945). Имал е най – дългия мандат и е единственият президент, който е избиран повече от два пъти за тази длъжност, като е една от основните фигури в историята на 20 век.
