Регионaлна политика на Европейския съюз

1. Положение на неравенство
2. Основни етапи в хронологичен ред
3. Начин на работа
4. Трите цели
5. Инициативи на Общността
6. "Новите" реалности
7. Ново партньорство за сближаване
8. Законодателната рамка на Регионалната политика 2007-2013 година
9. Заключение
10. Библиография

"Нашата работа не е да предсказваме бъдещето, а да го правим възможно." Екзюпери -"Малкият принц". Мотото на комюникето на Европейската комисия за финансовата рамка на Съюза за 2007-2013 година.

1. Положение на неравенство

Към днешна дата в Европейския съюз (ЕС) членуват 27 държави. Между тях са едни от най-развитите в икономическо отношение държави в света, но и държави с по-слаби икономики. Не са малко държавите в ЕС, които имат различия по отношение на доходите и възможностите на регионите в рамките на собствените им територии. Несъответствието между най-бедните и най-богатите региони в ЕС се констатира още от самото създаване на Европейската общност. (В преамбюла на договора от Рим (1957 г.) се предвижда да се намалят разликите между различните региони и изостаналостта на необлагодетстваните региони. Но при учредяването на ЕИО през 1957 г. на регионалните аспекти на развитието на интеграционните процеси е отделено малко внимание и не се предвиждат механизми за решаването на този въпрос.) Причините, довели до това положение, са многобройни и различни по своята същност. От различията в природните условия, историческото развитие и културните традиции в отделните части на Европа до обособяването на региони с неравномерност и специфика в социалното и икономическото им развитие - изостанали селски райони, чиято икономика зависи предимно от земеделие, области, чийто някогашен просперитет е бил основан на производства, които вече са в упадък. С времето тези проблеми все повече се изострят и се нуждаят от политика на общностно ниво (Аргументите за необходимостта от общностна политика спрямо регионите са многобройни: националните държави в много случаи не са способни да се справят задоволително с проблемите на неравенството между регионите, много от регионите попадат в границите на повече от една държава, неравенството в регионите пречи на икономическата интеграция, на функционирането на Единния пазар и др.). Добър пример за положението на неравенство между различните региони са данните на Евростат за 2003 г., които посочват като най-проспериращите региони в ЕС Лондон, Брюксел, Люксембург, Хамбург, Ил дьо Франс, а като най-изоставащи и бедни - Централна Гърция, Сардиния, Сицилия.

2. Основни етапи в хронологичен ред

Необходимостта от общностна политика към регионите провокира редица инициативи, които не могат да се степенуват по-важност, затова най-удачно е да бъдат изведени в хронологичен ред. Така най-добре могат да се доловят тенденциите в развитието на Регионалната политика. Някои от тези моменти и свързаните с тях резултати ще бъдат разгледани обстойно и ще бъдат основна цел на настоящата курсова работа.

1957 г. Римският договор (по-специално преамбюлът) касае нуждата от унифициране на националните икономики, хармонизация на степента на развитието в посока намаляване на различията между отделните региони и по-специално на изоставащите региони.

1958 г. Създаване на два отраслови фонда - Eвропейски социален фонд (1957 г.) и Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство.

1975 г. Създаване на Фонда за регионално развитие и разпределение на бюджета към изоставащи региони в страните-членки.

1986 г. Единният европейски акт, на основата на който се разработват политиките за сближаване, е насочен към преодоляване на проблемите в южните страни и други региони в неблагоприятна позиция на Единния европейски пазар. (Единният европейски акт влиза в сила през юли 1987 г.)

1988 г. Европейският съвет в Брюксел прави преглед на работата по Фондовете за солидарност (вече Структурни фондове) и разпределя 68 млрд. екю между ЕС за периода 1989-1993 година.

1992 г. (декември) Европейският съвет в Единбург взема решение за предоставяне на 177 млрд. екю за периода 1994-1999 година, или почти една трета от бюджета на Общността, за сближаване. Заедно със Структурните фондове се разработва и нов финансов инструмент за развитие на риболова.

1993 г. Договорът за създаване на Европейския съюз, който влиза в сила през 1993 г., определя сближаването като основна цел, заедно с икономическия и паричния съюз, както и с Единния европейски пазар. Той касае и създаването на Кохезионния фонд (1993 г.) за оказване на подкрепа в областта на транспортната инфраструктура и околната среда в по-слабо развитите страни – членки на Съюза.

1997 г. Договорът от Амстердам допълва икономическото сближаване и включва проблемите, свързани със заетостта, както и необходимостта от съвместна
работа за намаляване нивото на безработица.

1999 г. Европейският съвет от Берлин реформира Структурните фондове и адаптира операциите по Кохезионния фонд. Тези фондове ще получават над 30 млрд. eвро годишно за периода 2000 – 2006 г., или 213 млрд. eвро за 7 години. ИСПА и САПАРД (Специална пред-присъединителна програма за развитие на земеделието и селските региони) допълват действието на Програма ФАР в областта на икономическото и социално развитие на страните – кандидатки за членство в Съюза от Централна и Източна Европа.

2002 г Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) е създаден (2002 г.) в отговор на сериозните наводнения в Германия, Австрия, Чехия и Франция. Целта на Фонда е да прояви солидарност с държавите-членки, пострадали от природни бедствия. До края на 2006 г. над един милиард евро са предоставени от Фонда като помощ при 23 бедствия.

14 юли 2004 г. ЕК прие законодателната рамка на Регионалната политика 2007-2013 година.

Тези факти илюстрират хода на развитие на Регионалната политика на ЕС, но остават редица отворени въпроса относно начина на функциониране, финансиране, развитие с оглед присъединяването на новите страни-членки на ЕС и тенденциите на международната сцена.

3. Начин на работа

Регионалната политика на ЕС е политика, основана на финансова солидарност. Тя (Регионалната политика) дава възможност на всички региони да допринесат за конкурентоспособността на Съюза като цяло. Регионалната политика е едновременно инструмент на финансовата солидарност и мощна сила за икономическа интеграция. Един от сегашните приоритети е сближаването на жизнените стандарти на новите и старите държави членки колкото е възможно по-бързо. Основен инструментариум на Регионалната политика са Структурните фондове. Те (Структурните фондове) не определят един общ източник на финансови средства в рамките на бюджета на Общността. Всеки от тях се отнася до различна област, въпреки че всички функционират в рамките на икономическото и социалното развитие.

• Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) – предоставя финансиране за подобряване на инфраструктурата, за инвестиции, създаващи заетост, за проекти за местно развитие и подпомагане на малки фирми.
• Европейски социален фонд (ЕСФ) – подпомага връщането на пазара на труда на безработните и групите в неравностойно положение, главно чрез финансиране на обучения и подкрепа при наемане на работа.
• Финансов инструмент за ориентиране на риболова (ФИОР) – подпомага адаптацията и модернизацията на риболовния сектор.
• Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ЕФOГСС) – финансира мерки, насочени към местно икономическо развитие и подпомагане на земеделски производители, главно в изоставащи в икономическо отношение региони. Гаранционната секция на фонда предоставя подкрепа за развитие на селски региони в съответствие с Единната политика за развитие на земеделието във всички региони на Съюза.
• Кохезионният фонд е създаден през 1993 г. с цел подпомагане на четирите най-слабо развитие страни – членки на Съюза, на онзи етап – Гърция, Португалия, Ирландия и Испания. Фондът финансира проекти в областта на околната среда и транспорта. За периода 2000 – 2006 г., годишния бюджет на Фонда възлиза на 2,5 млрд. евро, което се равнява на 17,5 млрд. евро общо за целия период. Кохезионният фонд предоставя пряко финансиране на конкретни проекти, насочени към подобряване на транспортната инфраструктура и опазване на околната среда.
• Фонд за солидарност на ЕС, създаден през 2002 г. и разполага с бюджет от 1 млрд. евро. Фондът отпуска средства при големи природни бедствия: ако щетите са над 3 млн. евро или 0,6% от БВП на страната и/или бедствието е засегнало голяма част от населението в региона.

С цел окрупняване влиянието и постигане на най-добри резултати, 94% от средствата по Структурните фондове са разпределени в три основни цели, определени като приоритети.

4. Трите цели

Цел 1. Подпомагане на изоставащи в икономическо отношение региони, развитие на базовата инфраструктура и поощряване на инвестициите в стопанска дейност. В рамките на Цел 1 се разпределят 69,7% от средствата по Структурните фондовете в региони, чието население съставлява 22% от общото население на Съюза. Това възлиза на 135,9 млрд. евро от Структурните фондове. В Цел 1 влизат региони с БВП на глава от населението. под 75% от средния за ЕС. Финансирането по Цел 1 е от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и от Кохезионният фонд, който засилва своя принос за устойчиво развитие.
Цел 2. Подкрепа за икономическо и социално преструктуриране на индустриални и селски региони, както и на региони, зависими от риболов, с цел преодоляване на проблемите, свързани с производствената структура. Това възлиза на 22,5 млрд. евро или 11,5% от средствата по Структурните фондове. Цел 2 се финансира от ЕФРР и ЕСФ.
Цел 3. Системи за съвременно обучение и създаване на заетост. Мерките по Цел 3 покриват целия ЕС, с изключение на регионите, в които обучението и създаването на работни места са включени в програмите за развитие. За Цел 3 са предоставени 12,3% от общата сума на финансирането по Структурните фондове. Финансира се от ЕСФ.

5. Инициативи на Общността

Общността има четири специални програми, познати като Инициативи. Целта е да се намери общо решение на икономическите и социални проблеми на Общността. Инициативите използват методи на работа, които се различават от методите на другите програми на Структурните фондове. Смисълът на тези мерки е въвеждането на новаторски подходи в областта, за която се отнасят, и създаването на транснационални мрежи от хора и организации, занимаващи се с проблемите на икономическото и социалното сближаване, за обмяна на опит между страните – членки и регионите. Програмите обхващат 5,35% от бюджета на Структурните фондове. Всяка инициатива се финансира от един структурен фонд.

Interreg III. Програмата стимулира трансграничното и междурегионалното сътрудничество, цели създаване на партньорства за постигане на балансирано развитие на регионите.(финансира се от ЕФРР)

Urban II. Програмата е насочена към иновативни стратегии за развитие на градовете и градските райони в криза. (финансира се от ЕФРР)

Leader. Програмата стимулира активното участие в инициативи и в разработване на иновативни стратегии за развитие на селските региони. (финансира се от Фонда за ориентиране и гарантиране на селското стопанство – ЕФОГСС)

Equal. Целта на програмата е да се елиминира неравнопоставеността и дискриминация на пазара на труда. (финансира се от ЕСФ)

6. "Новите" реалности

Така наречените "нови" реалности отдавна вече са факт, който оказва влияние върху механизмите на Регионалната политика. Ето за какво става на въпрос. Разширението на ЕС от 2004 и 2007 година до т.нар "EU 27" доведе до редица промени. Населението на ЕС нарасна от 380 на 485 милиона. БВП на глава от населението спадна с 18% (въпреки че новите държави членки ще доведат до по-динамичен растеж). Това даде и преки отражения в сферата на Регионалната политика. Населението в регионите за сближаване нарасна от 84 милн. на 123 милн. души и се удвои разликата в развитието между регионите. Средния БВП на глава от населението в Цел 1 падна на 69%, а в новите държави членки той е 46%. На дневен ред излязоха въпросите: "Как да бъде организирана бъдещата Регионална политика?", "Как да се продължи ефективното насочване на ограничените ресурси в разширения ЕС и да се продължи приоритета за подкрепа на регионите, изоставащи в своето развитие при твърде големите различия между регионите и намаляването на средното равнище на БВП на ЕС?". Основният въпрос беше – "Как да се определи прага на избираемост?". Европейската комисия реши да продължи прилагане на сегашния метод при праг 75% от БВП на ЕС, но регионите по Цел 1, които автоматично са над този праг след разширяването ще получават временна помощ – phasing out. Така ще се получи едно плавно преминаване: новите държави ще се учат да усвояват пълноценно средствата, а старите постепенно ще спират.
ЕС отчете като нови предизвикателства процесите на глобализация и радикална трансформация на европейската икономика към дейности, основани на знанието, разширяването на ЕС и значителното нарастване на социално-икономическите различия. Беше отчетено също, че от съществено значение е не само справянето със съществуващи проблеми, но и предвиждането на бъдещите трудности.

7. Ново партньорство за сближаване

Европейската комисия в Третия доклад за икономическо и социално сближаване предвиди 336 млрд. евро за периода 2007-2013 година, като посочи три приоритетни цели.
1. Конвергенция: подкрепа на растежа и създаване на нови работни места в най-слаборазвитите държави-членки и региони на ЕС (78 %). От този приоритет ще се финансират модернизирането и диверсифицирането на икономическата структура, разширяването и подобряването на основната инфраструктура, опазване на околната среда, подобряване системите на образование и професионална подготовка.
2. Конкурентоспособност: прогнозиране и насърчаване на промените (18%). Чрез този приоритет ще се подпомагат регионите в прогнозирането и стимулирането на икономическите промени и адаптирането на хората към тях.
3. Коопериране: насърчаване на хармоничното и балансирано развитие на територията на ЕС (4%). От него ще продължи финансирането на трансгранично сътрудничество с цел да се намерят съвместни решения на общи проблеми.

8. Законодателната рамка на Регионалната политика 2007-2013 година

На 14 юли 2004 г. ЕК прие законодателната рамка на Регионалната политика за периода 2007-2013 година с пет нови регламента. Като основни принципи на политиката на сближаване – 2007-2013 са посочени:
• Стратегически подход, основаващ се на приоритетите на ЕС
• Концентрация – бюджетна - бюджетните ресурси се концентрират към тези, които най-много се нуждаят от тях и тематична - програмите ще се концентрират върху приоритетите на ЕС.
• Децентрализация - с териториален подход
• Опростяване на методите за управление - Три фонда вместо шест, идентични правила за управление за трите фонда и опростяване на правилата.
• Пропорционалност и ефективност на мониторинга и контрола - По-ясно определяне на отговорностите между ЕК и държавите-членки за контрола и по-ясно формулирани правила за финансовото управление и контрол

Новата политика за сближаване се определя от специалистите като по-целенасочена, с по-малко бюрокрация и повече стратегия. По реформаторския си дух тя бива сравнявана с реформата на Жак Делор от последните две десетилетия на миналия век.

9. Заключение

Евробарометър проведе през месец януари тази година (2009 г.) в 27-те държави-членки общественото допитване, започнато от г-жа Данута Хюбнер (Комисарят по Регионалната политика) през месец септември миналата година относно бъдещето на Регионалната политика. Целта е максимален брой граждани да бъдат приобщени към този процес на обсъждане. Половината от анкетираните заявяват, че са в течение на подпомагането, осигурявано от политиката на сближаване на техния регион или град. Процентът на хората, които си дават сметка за това, е по-голям в 12-те нови държави-членки (60 %), отколкото в старите държави-членки (47 %). Степента на информираност е по-висока в Словения (66 %), Литва (65 %), Австрия (64 %) и Ирландия (64 %), докато в България (35 %), Кипър (35 %) и Нидерландия (30 %) е по-ниска. Нивото на информираност в Германия (46 %), Франция (45 %) и Обединеното кралство (38 %) е под средното за Европейския съюз.
От друга страна една значителна част от гражданите (70 %), които знаят за съществуването на тези действия, смятат че те са полезни. Само един от всеки пет запитани (22 %) е отговорил, че Регионалната политика не принася полза за неговия регион (става дума най-вече за френски, нидерландски, български и словенски граждани). За сметка на това Литва и Ирландия са примери за страни, чиито граждани почти единодушно признават положителното въздействие на подкрепата, осигурявана от Европейския съюз.
Гражданите на Европейския съюз одобряват също така съществуването на самата Регионална политика, тъй като 85 % от тях поддържат приоритетното внимание, отдавано на най-слаборазвитите региони, с цел да им се даде възможност да наваксат изоставането си. От друга страна 58 % от гражданите считат, че политиката трябва да продължи да оказва подкрепа на всички региони в Европа, а не само на най-слаборазвитите.
Като заключение може да се каже, че Регионалната политика обхваща широк спектър от проблеми в ЕС. Тя често има отношение към и си взаимодейства с другите политики на ЕС. Изводът е, че колкото по-гъвкава бъде направена Регионалната политика, толкова по-добре ще функционира.
Успешното участие на България в Регионалната политика на ЕС зависи от вътрешната подготовка на нашата страна. Ключова роля за това играе доброто партньорство между институциите и неправителствения сектор в България, активността и способността за създаване на добри проекти. Нашата страна има възможността не само да усвоява средства, но и да влияе върху процеса на взимане на решения и процеса по създаването на законодателството на ЕС. В това се крие голяма отговорност на България. Предвид това, че е малка държава, българският глас трябва да звучи експертно, за да убеди нашите партньори. Това е начина България да се възползва максимално от членството си в ЕС.

10. Библиография

1. Ленърд Дик, Справочник за Европейския съюз, The Economist, 9-то издание, София, 2006 г.
2. http://www.eufunds.bg/
3. http://www.europe.bg/
4. http://europa.eu/