ПРОИЗХОД И РАЗВИТИЕ НА МОДЕРНИТЕ ОБЩЕСТВА

(едносеместриален курс за студенти от специалност Европеистика)

2005-2006 г.

1. Увод – мястото на обединяваща се Европа в съвременния свят и необходимостта да се изучават European Studies. Логиката на учебната програма на специалността и мястото на тази дисциплина в цялостния дизайн на програмата.

2. Опозиция “Традиционно”/”Модерно”. Проблемът за усета към времето. Проблемът за уникалността на ескалиращата промяна и нейната връзка с Европейския съюз. Необходимостта от използване на идеални типове.

3. Идеалният тип за традиционно общество. Необходимостта от концептуален модел, който да обяснява резистентността към промяната.

4. Носещите структури на традиционния начин на живот. Проблемът за оцеляване и безпроблемността на смъртта. Върховенството на общността. Синкретизъм на живота. Специфика на отношенията на общуване. Видове общности и въпросът за привилегироваността на една от тях. Непроизвеждащото общество, ролята на даряването и пируването.

5. Специфика на регулативната система на традиционните общества. Неразвитостта на морала. Преимуществата на обичая. Маргиналността на правото. Върховенството на религията. Емблематичността на традицията.

6. Структурна специфика на традиционната менталност и проблемът за относителната тежест на всеки от компонентите в концептуалния модел. Картината на света и структура на хронотопа. Символизмът като своеобразен “здрав разум” на традиционния човек. Изоморфизъм между менталност и начин на живот. Сакралността на традициите и враждебността към промените.

7. Идеален тип за модерно общество. Проблемът за източника на “постоянстващата промяна”. История на представата за Модерността (и за модерността).

8. Носещите структури на модерните общества. Особената систематика на отдиференцираните сфери на обществен живот. Разпокъсаната цялост на живота и проблемът за интеграцията – ролята на посредниците и техните вътрешни противоречия.

9. Пазарът като основна структура. Кой “пазар” и защо той има свойството да експанзира, да се самоподдържа и да поражда ръст на производителността на труда? Основанията за подценяване на пазара като основен конституент и рамка на модерността. Ролята на трансконтиненталния пазар за възникването на капитализма. Пазарът като всеобща и универсална връзка; частни и всеобщи интереси.

10. Що е национална държава? Специфика на политическата система на модерното общество. Фази на разгръщане на националната държава и логиката в нейното самоотрицание. Антагонизъм между държава и общество. Идеите за “премахване на държавата”. Вътрешните противоречия на модерната свобода.

11. Личността като основна структура на модерния начин на живот. Субектност в дейността и публичните изяви. Взаимовръзка между собственост, пазар, държава и личностно развитие. Антагонизмът между личността и другите носещи структури. Вътрешните противоречия в личността. Модерната нормалност на революциите.

12. Гражданското общество като модерна структура – историко-национални особености. Посредническата роля на гражданското общество. Критическата публичност и нейното участие в политическия процес. Условия за валидност на гражданското общество.

13. Специфика на модерната система за социална регулация. Маргинализация на морала. Какво означава “върховенство на закона” и на какво се държи то? Характерните особености на модерното право. Могат ли общественото мнение и мас-медиите да бъдат “власт”, защо тъкмо те?

14. Специфика на модерната менталност. Разбягване и физикализация на времето и пространството. Отвореният (географски) свят. Експанзия на “формалната рационалност” като “common sense”. Обособяване на “формите на обществено съзнание” – религия, философия, наука, изкуство, етика, икономика. Идеологическото “окръгляне” на света. Научният светоглед и неговата криза. Сблъсъкът на всекидневна и (социално)научна рационалност; изкуство срещу всекидневие.

15. Специфика на българската модерност в контекста на перспективите за евро-интеграция.

ЛИТЕРАТУРА:

Бъргър, П. “Капиталистическата революция”, С. ЛИК, 1998

Димитров, Г. “Социология за свободата”, С. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, 2001

Дракър, П. “Пост-капиталистическото общество”, ЛиК, С.2000

Констан, Б. - За свободата на древните, сравнена със свободата в модерните времена, в."Панорама" 1992/1-2.

Кулеков, И. “Държава се прави с хора” (документален филм), С. 2005

Тофлър, А. “Третата вълна”, София, 1988

Учебник “Социология за 11 клас”, С., Просвета, 1992

Хаузнер, Й. “Създаване на деятелите на социално-икономическото развитие”, Сп. “Социологически проблеми”, 1-2/2006

Христов, Ив. “Право и модерност”, С. 2003

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Арент, Х. Произходът на тоталитаризма, Изд. “Панорама”, С., 1993.

Бел, Д. “Културните противоречия на капитализма”. Изд. “Народна култура”, С., 1994;

Бъргър, П. “Покана за социология”, С. 1999

Вебер, М. “Протестантската етика и духът на капитализма”. Изд. “Просвета”, С., 2004;

Вебер, М. “Социология на господството. Социология на религията”. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С., 1992;

Вебер, М. “Ученият и политикът”, С., 1993;

Вебер, М. “Смисъл и ценности”. Антология. Съст. К. Коев., изд. “Критика и хуманизъм”, С., 1998.

Дарендорф, Р. “Съвременният социален конфликт”, ЦИД, София, 1993;

Димитров, Г. “Проблемът за мястото на евроинтеграцията в българската национална история”, Годишник на СУ, Книга Европеистика 1, 2004

Димитров, Г. “Основен доклад от изследването “Институционални ресурси за (не)осъществяване на социални реформи”, в: Държавата срещу реформите, Изток-Запад, 2004

Димитров, Г., България в орбитите на модернизацията. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, С., 1995;Елиас, Н. “Що е социология?”, С. ЛИК, 1999

Дюркейм, Е. “За разделението на обществения труд”, С. 2002

Кастелс, М. – Възходът на мрежовото общество, том 1, ИК „ЛИК”, София, 2004

Кабакчиева, П. Гражданското общество срещу държавата. Българската ситуация. ЛиК, 2001

Кун, Т. Структура на научните революции. Изд. “Петър Берон”, С., 1996.

Латур, Б. Никога не сме били модерни. ИК “Критика и хуманизъм”, С., 1994.

Леви- Строс, Кл. Структурна антропология, изд. “Хр. Ботев”, С., 1996.

Манхайм, К. “Студии по социология на културата”, Златорогъ, 2002

Мишкова, Д. “Приспособяване на свободата”, С. Парадигма, 2001

Попър, К. Отвореното общество и неговите врагове. (в 2 тома), Златорог, С., 1993.

Сартори, Дж. Теория на демокрацията, в 2 тома, ЦИД, София, 1992

Смит, А. Богатството на народите, С., 1983;

Социология на личността (съст. Любен Николов и Лиляна Деянова), изд. “Наука и изкуство”, С., 1990.

Страшимирова, Св. – “Българинът пред прага на Новото време”, София, 1992

Токвил, Ал. Дьо. Бившият режим и революцията. ИК “Избор”, С., 1992.

Фотев, Г. “История на социологията”, т. 2, С. Просвета, 1993

Фотев, Г. Социалната реалност и въображение (Социологическо изследване върху Ренесанса), Изд. “Наука и изкуство”, С. 1986

Фуко, М. Генеалогия на модерността. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С. ,1992.

Фуко, М. Надзор и наказание, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, С., 1998.

Хабермас, Ю. Структурни изменения на публичността. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, С., 1995.

Хаджийски, И, Съчинения в два тома, С. , 1974.

Хобсбом, Е. Нации и национализъм от 1780 до днес. Изд. “Обсидиан”, С., 1996.

План-конспект по “История на европейската идея”

1. Европейската идея в античния свят. Етимология на термина. Ранни представи за “Европа”. Римската империя и идеята за обединение на континента.

Европа (гр.Εὐρώπη) — в древногръцката митология е дъщеря на финикийския цар Агенор, сестра е на Кадъм. Според легендата, Зевс се явил пред Европа, която играела с приятелки на брега на морето под вида на бял бик и я похитил, носейки я на остров Крит. На остров Крит той приел образа на прекрасен младеж и обладал Европа. От този съюз се родили Минос, Радамант и Сарпедон.

Впоследствие Европа се омъжила за Астерион, царя на Крит, който умирайки бездетен, оставил властта над острова на синовете на Европа от Зевс.

Митът за Европа, несъмнено, носи източния зооморфизъм, също както мита за Кадъм и Минотавъра. Освен в Крит, Европа е почитана и в Тива. Херодот рационализира мита на Европа и я счита за дъщеря на финикийския цар, която е отвлечена от критски търговци.

Похищението на Европа е сюжет на няколко картини и е изобразено и на гръцката монетата от 2 евро.

( Хипократ - сфера - медицина. Теория за климатичните особености и темперамента на хората: резките климатични промени т. е. смяната на 4 сезона определят свободолюбивия характер на европейците - гърците за разлика от азиатците. )

2. Франкската империя и европейското обединение.

3. “Християнският свят” – църковния космополитизъм и универсализъм – XI-XIII в.

4. Християнската империя – папската теокрация, Марсилий Падуански, De Monarchia, - XIV-XV в.

5. Християнският съюз – проекти П. Дюбоа, И. Подебрад – XIV-XV в.

6. Християнската република – идеите на Е. Ротърдамски, Х. Вивес, Е. Крюсе, Х. Гроций – XVI-XVII в.

7. Реформацията и европейската идея. Теория за баланс на силите. Унищожаването на “Християнския свят”. Големият план на Сюли.

8. Проекти на У. Пен, Д. Белърс – XVII в.

9. Просвещението и европейската идея – Монтескьо и Волтер – XVIII в.

10. Проекти на Просвещението – Сен-Пиер, Русо.

11. Френската революция и европейската идея –наполеоновата империя – XIX в.

12. Индустриалната революция и европейската идея – проект на Сен-Симон – XIX в.

13. Национализъм и европейската идея – Мацини, В. Юго – XIX в.

14. Континентален федерализъм – ранни философски концепции, Кант, Прудон, Блънчли.

15. Европейски федерализъм след Първата световна война – “Паневропа” на Калерги, Меморандума Бриан.

16. Европейската идея през 30-40-те години – Паневропейско движение, английска федеративна школа, идеи и дейност на Съпротивата.